Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В коридора се чуха стъпки и часовият извика: „Zuwachs!#“

[# Прираст! (Попълнение.) — Б.пр.]

— Ето че пак ще се увеличи компанията — радостно каза Швейк, — може да са скрили някой и друг фас.

Вратата се отвори и в помещението тикнаха школника, който лежа с Швейк в будейовицкия арест и когото бяха определили за кухнята на някаква бойна рота.

— Благословен бог наш и син му Исус Христос — каза той, като влезе, и Швейк от името на всички му отговори:

— Во веки веков амин.

Школникът доволен погледна Швейк, сложи на пода одеялото, което беше донесъл със себе си, и седна на пейката до чешката колония. Разви навоите си и извади изкусно скритите в гънките им цигари, които раздаде, после извади от обувката си късче драскало от кибритена кутия и няколко клечки кибрит, с изкусно разрязани но средата главички.

Драсна, внимателно запали цигарата си, даде и на другите да запалят и равнодушно каза:

— Обвиняват ме в неподчинение.

— Чудо голямо — успокоително се обади Швейк. — Смешна работа.

— Разбира се — каза школникът, — ако смятаме да спечелим войната по такъв начин, с помощта на разни съдилища! Щом им се иска на всяка цена да се съдим, нека се съдим. Общо взето, един процес с нищо не променя положението.

— А в какво се състои неподчинението ти? — попита сапьорът Водичка, като гледаше школника със симпатия.

— Не исках да чистя нужниците на караулното — отвърна той — и затова ме заведоха чак при полковия. А той, голяма свиня. Разкрещя се, че съм бил затворен въз основа на полкови рапорт и че съм бил обикновен арестант. Изобщо учудвал се как ме търпяла земята и защо още не е престанала да се върти от срам, че в армията се е намерил човек с правата на школник и с претенции за офицерски чин, който с държането си будел само отвращение и презрение у своите началници. Отговорих, че въртенето на земното кълбо не може да бъде нарушено само поради това, че върху него се е появил такъв школник като мене и че природните закони са по-силни от нашивките на школниците. Казах още, че бих желал да зная кой може да ме принуди да мия нужник, който не съм посрал, въпреки че и на това бих имал право при тая свинска кухня в полка, след гнилото зеле и киснатото овнешко, което ни се дава. После заявих на полковия, че неговото учудване как ме търпяла земята също така ми се струва малко неоснователно, защото естествено е, че заради мене няма да стане земетресение. През цялото време полковникът само тракаше със зъби като кобила, когато измръзналото цвекло ѝ студи на езика. Накрая той ми изрева:

— Е, ще чистите ли нужника, или няма да го чистите?

— Няма да чистя никакъв нужник, господин полковник.

— И все пак вие ще го чистите, чувате ли, Sie Einjähriger!367