Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
ЛИСБЕТ ОТКРИ един от най-озадачаващите текстове на интернет страницата на средностатистически местен вестник. Прочете го три пъти, преди да изключи компютъра и да запали цигара. Настани се в прозоречната ниша върху закупената от ИКЕА възглавница и се загледа отчаяно в нощното осветление навън.
„Тя е бисексуална – твърди приятелка от детските ѝ години.
Двайсет и шест годишната жена, преследвана за три убийства, е описвана като затворена ексцентричка, която изпитва огромни трудности да се приспособи в училище. Тя си остава аутсайдер въпреки множеството опити да бъде приобщена към колектива.
– Имаше очевидни проблеми със сексуалната си идентичност – спомня си Йохана, една от малкото ѝ близки приятелки в училище. – Отрано стана ясно, че е бисексуална и различна. Притеснявахме се за нея.“
Статията продължаваше с няколко случки, които Йохана си спомняше. Лисбет сбърчи вежди. Самата тя изобщо нямаше спомен за подобни случки, нито пък бе имала близка приятелка на име Йохана. Всъщност не си спомняше изобщо да е имала близък приятел или човек, който да се е опитвал да я приобщава към колектива.
Статията не съдържаше информация за времето на случките, ала тя на практика бе прекъснала училище на дванайсетгодишна възраст. Това означаваше, че разтревожената ѝ приятелка от детинство бе открила бисексуалността ѝ още в началните класове.
Въпреки безумния поток от глупави статии, публикувани през изминалата седмица, интервюто с Йохана я засегна най-много – толкова бе очевидно, че е изфабрикувано. Или репортерът се бе сблъскал с патологична лъжкиня, или пък самият той бе съчинил историята. Тя запомни името му и го добави към списъка си с бъдещи обекти на проучване.
ДОРИ И ПО-МЕКИТЕ, критикуващи обществото репортажи, със заглавия от рода на „Провалът на обществото“ или „Тя така и не получи помощта, от която се нуждаеше“ не можеха да променят представата на хората за нея като за враг номер едно – масова убийца, която в пристъп на лудост бе екзекутирала трима уважавани граждани.
Лисбет четеше анализите на живота си с известно увлечение и забеляза очевиден пропуск в обществената информация. Въпреки че явно имаха напълно неограничен достъп до всички интимни подробности от живота ѝ, медиите бяха пропуснали Голямото зло, което ѝ се случи малко преди да навърши тринайсет години. Информацията за живота ѝ обхващаше периодите от предучилищна до единайсетгодишна възраст и след навършване на петнайсет, когато я изписаха от детската психиатрична клиника и я настаниха в приемно семейство.
Изглежда, някой от запознатите с разследването лица снабдяваше медиите с информация, но по неизвестни на Лисбет Саландер причини бе потулил епизода с Голямото зло. Това я озадачи. Ако полицията искаше да изтъкне склонността ѝ към прояви на брутално насилие, то този епизод безспорно бе най-тежкият инцидент в биографията ѝ, далеч по-сериозен от всички маловажни случки в училищния двор. Той бе и пряката причина тя да бъде закарана до Упсала и затворена в „Санкт Стефан“.
НА ВЕЛИКДЕН ЛИСБЕТ започна да проучва полицейското разследване. Благодарение на публикуваните в медиите данни придоби добра представа за участниците. Отбеляза си, че прокурор Екстрьом ръководи предварителното следствие и че обикновено той говори на пресконференциите. Начело на същинското разследване бе криминален инспектор Ян Бублански. Беше закръглен мъж, а сакото му стоеше като харизано. Той понякога придружаваше Екстрьом на пресконференциите.
След няколко дни идентифицира Соня Мудиг като единствената жена в групата и лицето, открило адвокат Бюрман. Забеляза и имената на Ханс Фасте и Кърт Свенсон, но пропусна Йеркер Холмберг, който не се споменаваше в нито един репортаж. Създаде отделен файл в компютъра си за всяка от тези персони и започна да събира информация.
Информация за напредването на разследването, разбира се, можеше да бъде открита в компютрите на заетите с него полицаи, чиято база данни се съхраняваше на полицейския сървър. Лисбет Саландер знаеше, че е изключително трудно да се проникне във вътрешната мрежа на полицията, но в никакъв случай не е невъзможно. Беше го правила и преди.