Пътят на кралете (том II)

Да. Оспорваните плата бяха толкова отдалечени, че никой не донасяше телата на паршендите; само изпращаха хора да вадят скъпоценните камъни от брадите им или да събират оръжията им. От смъртта на Гавилар насетне на изучаването на паршендите бяха отделени много малко усилия. Всички ги искаха мъртви, а ако имаше нещо, в което алетите да са добри, то бе да убиват.

От теб се очаква да ги убиваш, каза си Далинар, а не да проучваш културата им. Но реши да нареди на войниците си да вземат няколко трупа за учените.

Насочи се към друг участък от бойното поле, стискаше Меча с две ръце пред себе си, като внимаваше да не изпревари войниците. На юг можеше да види как знамето на Адолин се вее, докато синът му води дивизията си срещу паршендите там. Напоследък момчето бе нетипично затворено в себе си. Грешката му по отношение на Садеас явно го бе направила по-замислен.

От западната страна гордо се развяваше знамето на самия Садеас, докато отрядите му отблъскваха паршендите от какавидата. Бе дошъл пръв, както по-рано, и бе нападнал паршендите, за да могат хората на Далинар да пристигнат. Далинар бе обмислял да изреже скъпоценното ядро, тъй че алетите да могат да се оттеглят, но защо да приключват боя толкова бързо? И двамата със Садеас смятаха, че същността на съюза им е да унищожат колкото може повече от паршендите.

Колкото повече паршенди убиеха, толкова по-бързо щеше да свърши тази война. Следователно, засега планът на Далинар работеше. Нападенията му бяха твърде бавни, и това позволяваше на паршендите да изберат много добра позиция. Садеас бе бърз — още повече щом можеше да не взема всички и да наблегне изцяло на скоростта — и с ужасяваща ефективност успяваше да закара войската си да се бие на платата, но войниците му не бяха толкова добре обучени като далинаровите. Ако Садеас успееше да пристигне пръв и да удържи достатъчно дълго, та Далинар да прехвърли своите хора, по-доброто обучение — и по-добрите Остриета — на армията на дома Колин удряха паршендите като чук върху наковалнята на Садеас.

Обаче изобщо не беше лесно. Паршендите се биеха като пропастни чудовища.

Далинар ги нападна, замахваше с Меча и убиваше паршенди на всички страни. Не можеше да се удържи да не изпитва неохотно уважение към тях. Малцина хора смееха да нападнат направо Броненосец — поне без цялата маса на армията им да ги подтиква напред, почти против волята им.

А паршендите атакуваха смело. Далинар се въртеше и ги поваляше, а в него Вълнението вибрираше. С обикновения меч боецът гледаше преди всичко да направлява ударите си, да сече и да е готов за отката. Трябваха бързи, внезапни удари, които да описват малка дъга. Неговото оръжие беше различно. Мечът му бе огромен, но невероятно лек. Никога нямаше откат; усещането при ударите беше, сякаш замахваш през въздуха. Умението се състоеше в това да направляваш инерцията и да не спираш да движиш меча.