Пътят на кралете (том I)

Навани само извърна глава и насочи светловиолетовите си очи към Далинар. Роклята й беше елегантна, бляскаво червена и без бродерии. Червени бяха и скъпоценните камъни в косите й, прошарени тук-там със сиви нишки. Майката на краля се славеше като една от най-красивите жени в Алеткар. Далинар обаче винаги смяташе това определение за неправилно — сигурен беше, че из цялата планета Рошар няма друга, която да се мери с нея.

Какъв глупак съм, помисли той и откъсна поглед от Навани. Това е вдовицата на брат ми. След смъртта на Гавилар отношението към Навани трябваше да е като към сестра на Далинар. А неговата съпруга? Мъртва от десет години, заличена от ума му поради собствената му глупост. Дори и да не я помнеше, той трябваше да я уважава.

Защо се върна Навани? Докато дамите я поздравяваха, Далинар бързо се насочи към кралската трапеза. Седна; незабавно се появи един слуга с блюдо за него — познаваха вкусовете му.

Ястието се състоеше от подправено пиле, над което се издигаше пара, нарязано на медальони върху запържени кръгчета тенем — мек, светлооранжев зеленчук. Далинар си взе хляб и измъкна ножа от ножницата на десния прасец. Етикетът не позволяваше Навани да отиде при него, докато той се храни.

Храната беше отлична. На пиршествата на Елокар винаги беше такава — по това той приличаше на баща си. Елокар кимна за поздрав на Далинар от челото на масата, после продължи разговора си със Садеас. Върховният принц Роион седеше през няколко места от него. Двамата имаха среща сред няколко дни. Далинар смяташе да се обърне първо към него в опит да го убеди да осъществят заедно нападение над някое плато.

Другите върховни принцове не дойдоха да седнат при Далинар. Само те — и хора със специални покани — можеха да седят на кралската трапеза. Един такъв щастливец се разполагаше отляво на Елокар и очевидно не знаеше дали да се включи в разговора.

Зад Далинар бълбукаше поточе. Пред него веселието продължаваше. Беше време за отпускане, но алетите бяха сдържани хора, поне в сравнение с по-пламенните рогоядци или решийци. Все пак Далинар забелязваше, че алетите са станали по-колоритни и по-склонни да си угаждат, отколкото в годините на неговото детство. Виното се лееше, дъхавите ястия цвърчаха. На първото островче неколцина младежи бяха подхванали приятелски дуели. На такива празненства младите мъже често намираха повод да свалят куртките си и да покажат умения във фехтовката.

Жените бяха по-скромни, но също показваха дарбите си. На острова на Далинар няколко дами бяха отворили стативи, скицираха, рисуваха или пишеха калиграфски. Както винаги, левите им ръце бяха скрити в ръкавите и те деликатно работеха само с десните. Седяха на високи столчета като онова на шута; всъщност той може би беше откраднал своето оттук, за да му послужи при малкото представление. Някои от жените привлякоха духчета на сътворяването — дребните фигурки се въртяха над стативите и масите.