Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— О, мисля, че ще се справя добре — рече Филип, който явно разбираше от този вид дейност.
— Добре. В деня, в който този закон влезе в сила, моите банкери ще прехвърлят депозит от половин милион денарии на твое име по такъв начин, че никой да не установи кой точно е твоят благодетел.
Филип се надигна от стола и подаде ръка на домакина.
— Току-що ти си купи един народен трибун, Гай Марий. Но което е по-важно, занапред през цялата ми политическа кариера ще можеш да разчиташ на мен.
— Радвам се да го чуя — пое ръката му Марий и силно я раздруса. Щом обаче Филип се сбогува с него, той веднага нареди да му донесат топла вода, за да си измие ръцете.
— Това, че давам някому подкуп, не означава задължително, че го харесвам като човек — обясняваше Гай Марий на Публий Рутилий Руф, щом приятелят му пристигна в Кума пет дни по-късно.
Рутилий Руф направи гримаса на примирение, сетне изрече:
— Е, поне не може да му се отрече, че добре си свърши работата. Прокара мъничкия ти аграрен закон, сякаш го беше измислил сам, при това го защити с такава блестяща логика, че и да се беше намерил някой да спори, доникъде нямаше да стигне. Умен човек е този Филип, макар и посвоему. Обра всички лаври на ревностния патриот, като заяви пред плебейското събрание, че не виждал защо една малка, незначителна част от огромните новозавладени африкански територии да не се запази като своеобразно „спестяване за черни дни“, както сам се изрази, за римския народ. Толкова ловко се измъкна, че дори неколцина от личните ти врагове решиха, че законопроектът е бил предложен именно да ти направи напук. В цял Рим не се намери човек, който да се обяви, против която и да е точка от закона.
— Много добре! — въздъхна с облекчение Марий. — Сега поне за известно време мога да съм сигурен, че островите ме чакат непокътнати. Трябва ми още година-две да докажа истинската стойност на легионерите — пролетарии, преди да започна да ги дарявам със земи. Сега разбираш ли за какво става дума? Римският войник, такъв какъвто го знаем от преди години, нямаше нужда да бъде примамван с обещания за земя, така че всеки ще си кажа: „А защо тъкмо сега ще раздаваме подаръци на легионерите?“ Както и да е — вдигна рамене той. — Какво друго интересно в Рим?
— Самият аз прокарах закон, според който всеки консул има правото лично да назначава допълнителен брой военни трибуни, когато държавата е изправена пред външна опасност, без да се подлагат имената им на гласуване от народа.
— Отсега предвиждаш какво може да ни се случи в бъдеще! И сигурно си се възползвал веднага от закона си да назначиш нови военни трибуни?
— Точно така. Двадесет и един на брой. Колкото загинаха при Араузио.
— И кои си включил?
— Младия Гай Юлий Цезар.
— А, ето това се казва добра новина! Обикновено да взимаш роднини на служба, се оказва голяма грешка. Спомняш ли си Гай Лузий! Зет ми, мъжът на сестра ми Гратидия?
— Имам някакви бегли спомени. Имаше нещо свързано с Нуманция?
— Същият. Пълна напаст! Но затова пък богат, та се не знае. Както и да е, с Гратидия си родиха едно синче, което им е и единствен наследник и вече е навършило двадесет и пет. Помолиха ме да го взема със себе си да се бием с германите. През целия си живот не съм виждал това момче, но нямаше как, трябваше да се съглася, иначе не знам какво щеше да дойде на главата на брат ми Марк.
— Като седнахме да говорим за безбройните ти роднини, навярно ще ти стане приятно да научиш, че младият Квинт Серторий е у дома си в Нерсия при майка си. Смята, че ще се оправи достатъчно бързо, за да те придружи в Галия.
— Великолепно! Истински късмет, че Кота отиде навреме в Галия, а?
Рутилий Руф изрази съгласието си по не дотам възпитан начин.
— Питаш ли ме, Гай Марий! Един бивш претор и петима педарии да отидат да се разправят с тикви като Цепион? Но аз самият отлично познавам Кота, за разлика от Скавър, Далматик и Прасчо, които тепърва има да разбират. Не се и съмнявам, че каквото е имало за спасяване, Кота го е спасил.
— А какво става с Цепион, след завръщането му в Рим?
— О, главата му все още е над водата, но трябва здраво да се потруди, за да не потъне. Ако така се развиват нещата, някой ден ще се наложи да се бори за всяка глътчица въздух. Почти цялото обществено мнение е насочено срещу него, така че вече дори приятелчетата му от първия ред в Сената не могат да му помогнат.