Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
И с това наглед цялата дандания приключи. Ахенобарб изхвърча от сградата на Сената, съпроводен от смехове и подигравки. „Не се е научил да губи!“ — мълвяха сенаторите.
Но Ахенобарб не се призна за победен. Скавър го бе посъветвал да се забавлява с новите играчки пред плебейското събрание и той тъкмо това стори. Само след два дни представи свой проектозакон, който беше обсъден, гласуван и приет още преди края на годината. Според лекс Домиция де сацердоциис в бъдеще новите членове на колегиите на понтифексите и авгурите нямало да се избират от останалите членове, ами на специално насрочено заседание на трибутните комиции, пред които всеки би имал право да се кандидатира.
— Глупаво — беше всичко, което Метел Далматик Понтифекс Максимус намери да каже на Скавър по въпроса. — Получи се много глупаво!
Но Скавър гледаше на въпроса откъм веселата му страна.
— Е, Луций Цецилий, трябва да признаеш, че момчето добре подреди нас, дъртите понтифекси! — бършеше той с ръка сълзи от смях. — Признавам, че ми се издигна в очите.
— Но само някой от нас да се помине и ето ти го Ахенобарб кандидат за понтифекс — мрачно предрече Далматик Понтифекс Максимус.
— Че защо не? В крайна сметка, заслужил си го е! — възкликна Скавър.
— Ами ако взема, че умра най-напред аз? Той върховен понтифекс ли ще стане?
— Ще бъде заслужено наказание за нас — сякаш ни най-малко не се разкайваше за думите си Скавър.
— Чувам, че сега се е захванал да съди Марк Юний Силан — подметна Метел Нумидик.
— Точно така. За незаконно започване на военни действия срещу германите на територията на Трансалпийска Галия — обясни Далматик Понтифекс Максимус.
— Навярно за да го изправи на съд пред плебейското събрание. Реши ли да го обвини в държавна измяна, ще си има работа с центуриатните комиции — подсвирна Скавър. — Бива си го момчето! Започвам да се питам не сбъркахме ли, дето просто не го избрахме на мястото на баща му.
— О, я стига глупости! — нервно му възрази Метел Нумидик. — Имам чувството, че се радваш на позорния ни провал.
— Че защо не? — престори се на изненадан Скавър. — Това е Рим, назначени отци! Рим, такъв какъвто трябва да бъде! Всички знатни римляни са се впуснали в състезанието за властта!
— Глупости, пълни глупости! — побеснял извика Метел Нумидик, който още не можеше да се примири с мисълта, че Гай Марий ще бъде за втори път консул. — Рим, такъв какъвто го знаехме, загива! Избират се хора за консули за втори пореден път, без дори да благоволят да се явят в Рим… Пролетарии пълнят легионите… Понтифекси и авгури се избират от народа… Решенията на Сената кой какво ще управлява се отхвърлят от плебейското събрание… Държавата ще плаща баснословни суми за поддържането на армията… Разни нови хора и провинциалисти ще се разпореждат като господари… Пфу!
Речник
Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.
Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.
Аве аткве вале — „привет и сбогом“.