Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Искам да прокараш една аграрна реформа — изненада го неприятно домакинът.
— Виж, това никак няма да е лесно! — изгледа го смаян Филип. — За какво ти е потрябвала тази аграрна реформа? Наистина ми трябват пари, Гай Марий, но не виждам никакъв смисъл да ми ги даваш, ако ме пребият до смърт още на другия ден. Мога да те уверя, че това далеч не влиза в личните ми амбиции. Не забравяй, че все пак не се наричам Тиберий Гракх!
— Законът, който искам, наистина се отнася до земята, но в никакъв случай не е от такова естество, че да си загубиш главата покрай него — опита се да го успокои Марий. — И ти трябва да знаеш, че и аз не съм реформатор или революционер. Имам съвсем други планове за бъдещето на бедните, вместо да посегна на агер публикус! Ще наема пролетариите в легионите и ще ги накарам с оръжието и кръвта си да извоюват всичката земя, която после ще им дам. Хората не бива да получават нищо даром, тъй като това ги отличава от животните.
— Но каква друга земя можеш да дадеш, ако не агер публикус? — не разбираше Филип. — Или мислиш държавата да увеличи още повече поземления си фонд? Това означава много пари! Откъде ще ги вземем?
— Не се безпокой за това. Земята, за която говоря, вече е под властта на Рим. При това, ако запазя своя проконсулски империум в Африка, единствено от мен ще зависи каква ще е съдбата на всички територии, отнети от врага. Ако искам, ще давам земите под аренда на клиентите си, ако искам, ще ги продам на онзи, който даде най-много за тях, ако искам, ще ги подаря на някой чужд владетел да прави с тях каквото пожелае. Това, което ми е нужно обаче, е Сенатът да потвърди всички мои решения по въпроса.
Той се размърда на стола си и се приведе, сетне продължи обясненията:
— Но нямам никакво намерение да се подлагам на ударите на нещастници като Метел Нумидик, затова и ще подходя, както съм правил винаги досега — ще се придържам стриктно или към закона, или към всеобщата практика и съществуващите прецеденти. Ето защо още на Нова година ще предам своя проконсулски империум в Африка и така ще остана напълно неуязвим за Метел Нумидик и компания.
Всички онези разпоредби, които досега съм давал от името на римския Сенат и народ по отношение новозавзетите земи, са получили нужната санкция от страна на Сената. Но има една работа, която нямам никакво намерение да започвам сам. В действителност става дума за деликатен проблем, който смятам да разреша на два етапа. Единият ще трябва да бъде изпълнен идната година, другият — следващата.
Твоята работа, Луций Марций, ще бъде да изпълниш първия етап от моя план. Накратко: вярвам, че и в бъдеще Рим ще може да сформира силни, добре въоръжени армии, но крайно време е легионите да се превърнат в привлекателно поприще за пролетариите, не просто да играят ролята на алтернатива, дали да си губят времето из кръчмите на Субура, или да се бият в името на родината. Ако мислим, че те ще се задоволят само с това, което им предлагаме в момента, а именно със скромната заплата и още по-скромния дял от завзетата плячка, много се лъжем. Но ако им се осигури обработваема земя, където след напускането на армията могат да се настанят, да си издигнат дом и в крайна сметка да разчитат за бъдещето си, всеки римски бедняк ще има реален интерес да се запише войник. За целта обаче не можем да им предложим земи в Италия. Нито пък виждам причина защо трябва да са тъкмо там.
— Мисля, че започвам да разбирам плановете, Гай Марий — дъвчеше устната си Филип. — Интересно.
— И аз така мисля. Определил съм островите в Малкия Сиртов залив край Африка като мястото, където да настаня своите ветерани пролетарии, щом им хрумне да напуснат армията — засега благодарение на германската опасност този момент няма да наближи. Междувременно ще се постарая да издействам одобрението на народа тези войници да получат земи на островите Менинкс и Керкина. Но уви, имам многобройни врагове, които ще се опитат на всяка цена да ме спрат, ако не за друго, то защото мнозина от тях дължат успехите си на това, че винаги са били против мен.
При тези думи на Марий Филип намери за уместно да кимне като някой стар мъдрец, който разбира нещата от живота.
— Вярно е, че имаш много врагове.
Тъй като не бе сигурен дали под тази забележка не се крие някакъв сарказъм, Марий изгледа недоверчиво събеседника си, но продължи нататък:
— Твоята задача, Луций Марций, ще бъде да предложиш пред плебейското събрание проектозакон, според който поземленият фонд на островите Меникс и Керкина ще бъде включен в агер публикус, но при известни условия, а именно, че няма да се дава никому под аренда, няма да подлежи на разпродажба и няма да се поделя между когото и да било без изричен плебисцит, който трябва да бъде приет по-нататък. Няма да споменаваш никакви войници, никакви пролетарии. Единственото, което трябва да направиш по най-тихия възможен начин, е да се увериш, че въпросните острови ще останат недосегаеми за лакомите ръце на известни наши съграждани. Жизненоважно е обаче никой от моите врагове да не заподозре, че зад закона стоя аз.