Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Юлила също очакваше своя съпруг в далеч по-различно настроение от онова, с което Юлия посрещна Марий. Тя беше убедена, че обича много повече Сула, отколкото сестра й своя дърт проконсул. Юлила тълкуваше всяка проява на самодисциплина и всяко придържане към общоприетите порядки като знак, че нечии чувства са по-слаби от нейните; истинската любов не трябваше да се срамува, тя трябваше да срути всички стени, притискащи духа, да пропъди всякаква рационална мисъл от главата на влюбения, да извика победоносно пред целия свят и да стъпче под тежките си крака и последния жалък предразсъдък, който можеше да й се изпречи на пътя. Юлила чакаше, в плен на истинска треска, неспособна да стои за две минути на едно и също място, освен в компанията на каната вино; по няколко пъти на ден сменяше тоалета си, разпускаше или връзваше косата си, обръщаше я наляво или надясно, побърквайки всички роби в къщата.
И с всичко това тя обгърна Сула като с плащеница, изтъкана от най-фината и прилепваща паяжина. Още щом той се появи на вратата на атрия, Юлила се завтече към него с широко разтворени обятия и разкривено от вълнение лице. Преди дори той да е могъл да я погледне, тя вече се беше хвърлила на врата му и бе впила устни в неговите. Целувката й беше разкъсваща, изпепеляваща, унищожителна… Без да губят време, ръцете се спуснаха надолу, напипвайки гениталиите му, а от гърлото й се изтръгнаха звуци на животинска похот. В следващия миг обви съпруга си с краката си, без дори да се замисли къде се намират и че са обект на наблюдение за дузина роби, повечето от които Сула виждаше за пръв път в живота си.
Той не успя да се сдържи, отблъсна я от себе си, отметна глава и прекъсна целувката.
— Овладейте се, госпожо! Не сме сами!
Тя го зяпна, сякаш току-що й се беше изплюл в лицето, но все пак се окопити и подходи по-предпазливо: с несръчен жест пъхна ръка под неговата и го поведе към перистила, а сетне към дневната си — сиреч в някогашната стая на Никополис.
— Тук струва ли ти се достатъчно интимна обстановката? — попита го леко язвително.
Но още преди тази безвкусна забележка, отдавна беше развалила настроението на любимия си, защото Сула ни най-малко не искаше жена му да го целува, нито да го опипва, където не трябва, без да я е грижа за чувствата, бушуващи в сърцето му.
— Има време! — рече той вместо отговор и седна на най-близкия стол.
Юлила замръзна на мястото си и в погледа й се прочете такава уплаха и неразбиране, сякаш й бяха казали, че иде свършекът на света. Беше по-красива от всякога, макар и изтъняла още повече от последния път, когато Сула я беше видял — ако можеше да се съди по тънките й ръчички, подаващи се изпод дрехата. За набитото му око беше лесно да открие, че жена му е облечена според последна мода — човек от потекло, какъвто си оставаше той, не можеше да изостава от вкусовете на времето си, но най-голямо впечатление му направиха двете й огромни, ококорени като на луда очи, които бяха хлътнали в орбитите си, а под тях имаше тъмни сенки.
— Аз… не разбирам! — извика Юлила, без да посмее да мръдне от мястото си. Очите й не се откъсваха от неговите, но вече не го поглъщаха така лакомо, като преди малко, ами по-скоро го гледаха, както мишката гледа котката; сякаш се пита дали е приятел или враг.
— Юлила — опита се да я успокои Сула, събирайки цялото търпение, на което беше способен. — Уморен съм. Още не съм имал време да си отпочина от дългия път, а забелязвам, че не познавам почти никого в къщата си. И като напълно трезвен човек имам известни резерви, когато жена ми тръгне да ме разсъблича пред очите на околните.
— Но аз те обичам! — запя старата си песен тя.
— Надявам се, защото и аз изпитвам същото към теб. Но колкото и да се обичаме, има известни норми, които трябва да спазваме — смъмри я той, защото не му се нравеше никак, че заради малоумието на жена му можеше да се помрачи обликът му на представителен и благопристоен римски патриций. Сула нямаше право на грешки дори в собствения си дом, ако се надяваше да постигне някаква кариера.
През двете години, когато беше далеч от Юлила, той нито веднъж не бе размишлявал какъв човек е тя. Сещаше се само колко е красива и колко възбуждащо преживяване е да бъдеш с нея в леглото. Всъщност сега си даваше сметка, че през цялото си отсъствие е мислил за Юлила не като за съпруга, а като за една от многобройните си любовници. Такава каквато му се представяше сега, наистина много по-лесно би изпълнявала ролята на жадната за секс любовница, отколкото на грижещата се за дома и семейството съпруга. Юлила не беше жената, с която човек в положението на Сула би желал да споделя цялото си време, нито която да представя пред приятели и съдружници като своя любяща съпруга.