Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Е, поне не може да се каже, че подобно раздвижване ни изненадва — каза Марий. — Надеждата ми е все пак заплахата от страна на германите да спои разединена Италия.
— Не мисля, че ще успее. Всички народи в Италия са единодушни, че Рим умишлено държи дребните и средните им стопани дълго време далеч от дома, така че земите им да останат без надзор, фермите им да се разорят и да им бъдат отнети. Всички онези, които са имали големия късмет да останат живи след няколкото години военна служба в полза на Рим, се връщали у дома си задлъжнели към римските земевладелци или към местни лихвари с римско гражданство. Така според тях Рим бил практически собственик на целия им пролетариат и като роби разорените италийци били пръснати от единия край на Вътрешно море до другия! Според писмата, които чета, Рим проявявал най-голям интерес към робите със знания и способности на земеделци, които се разпращали я в Африка, я в Сардиния, я в Сицилия.
Марий започваше да се чувства на свой ред неловко.
— Нямах представа, че нещата са стигнали чак дотам. Притежавам доста земя в Етрурия, включително много дребни стопанства, конфискувани заради дългове. Но какво мога да направя? Ако аз не ги бяха купил, щяха да ги глътнат Прасчо и брат му Далматик! Наследил съм значителни владения в Етрурия от майка си Фулциния, ето защо и съм съсредоточил поземлената си собственост главно в Етрурия. Тъй или иначе обаче, ето ме и мен един от големите римски земевладелци.
— Обзалагам се, че ако те питам, дори няма да знаеш как са постъпили агентите ти с всички онези хора, чиито земи си отнел — подметна Рутилий Руф.
— Прав си, нямам най-малка представа — изгледа го смутено Марий. — Никога досега не ми е минавало през ума колко много италийци попадат в дългово робство. Все едно заробваме римляни!
— Е, нима не го правим и с римляни, когато не могат да си платят дълговете?
— Но все по-рядко, Публий Рутилий!
— Вярно е.
— Още щом встъпя в длъжност, ще се погрижа да прегледам всички оплаквания от страна на италийците — зарече се Гай Марий, решен да действа.
Цял декември в Италия цареше духът на недоволството, като най-изявено оставаше то сред войнолюбивите племена от централните части на Апенините нагоре по поречията на Тибър и Лирис. Начело на всички стояха марсите и самнитите. Но и в самия Рим назряваше недоволство, макар и насочено към друго — към привилегиите на римските патриции — и предизвикано от други римски нобили.
Новите народни трибуни наистина бяха много активни. Особено се отличаваше Луций Касий Лонгин, който трябваше да измие от името си позора на баща си — един от онези некадърни пълководци, навлекли си гнева на обществото. Именно с цел да докаже, че е различен от него, младият Касий предложи един неочакван законопроект, който трябваше да бъде разискван предварително от плебейското събрание на тъй нареченото концио. Касаеше се за това всички висши римски магистрати, на които плебейското събрание е отнело империума, да бъдат автоматично изключвани от състава на римските сенатори. Това беше истинска война, която младият трибун обявяваше на Цепион, и своего рода възмездие. Защото никой не си правеше илюзии, че бъде ли изправен пред съда по обвинение в държавна измяна, при съществуващите процедури Цепион никога нямаше да бъде осъден. Благодарение на богатствата и личното си влияние той държеше в ръцете си твърде много конници от първата и втората класа, за да не може да разчита на тях, че ще го оправдаят. Но според новия закон това нямаше да попречи на плебейското събрание да му отнеме сенатското място. Колкото и да се съпротивляваха срещу него Метел Нумидик и привържениците му, той беше приет и Луций Касий повече нямаше да се срамува заради баща си.
И тогава изведнъж се разрази нова буря, този път на религиозна основа. Понеже въпросът имаше своята комична страна, просто нямаше как новоизникналият проблем да не прикове цялото обществено внимание върху себе си. Когато Гней Домиций Ахенобарб се спомина на рострата в желанието си да попречи на вписването името на Гай Марий в кандидатските списъци ин абсенция, мястото му в колегията на понтифексите остана свободно. По онова време върховен понтифекс беше застаряващият Луций Цецилий Метел Далматик, а сред останалите жреци в колегията личаха имената на Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, на Публий Лициний Крас, на Сципион Назика.
Нови жреци биваха допускани в колегията само при съгласието на действащите й членове, като беше прието на мястото на плебей да бъде избран друг плебей, на мястото на патриций — друг патриций; гледаше се колегиите на понтифексите и на авгурите да наброяват по равно плебеи и патриции. Според традицията новоизбраният понтифекс трябваше да принадлежи към същата фамилия, към която е принадлежал и покойният, позволяващо всички длъжности на понтифексите и авгурите да се предават от баща на син или от чичо на племенник, или в краен случай — от братовчед на братовчед. Целта беше фамилията да запази своята дигнитас. И естествено се очакваше, че не друг, а Гней Домиций Ахенобарб Младши, който бе най-възрастният мъжки представител на рода си, ще заеме мястото на баща си като понтифекс.