Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Прекрасно! Мен ако питаш, трябва да го затворят в Тулианума и да го оставят да умре от глад — мрачно заяви Марий.
— Но не и преди сам да е насякъл дървата за осемдесет хиляди погребални клади — ухили се Рутилий Руф.
— Ами какво става с марсите? Успокоиха ли се?
— Имаш предвид претенциите им за обезщетения? Естествено Сенатът прехвърли исканията им на съдилищата, но с това определено не спечели приятели на Рим. Началникът на марсийския легион — името му е Квинт Попедий Силон — лично дойде в Рим, за да свидетелства, а познай кой друг се готви да свидетелства заедно с него?
Марий се усмихна.
— Много си прав, че не мога да позная. Кой?
— Не друг, ами собственият ми племенник, младият Марк Ливий Друз! Изглежда, двамата със Силон се срещнали след битката, легионите им се сражавали един до друг. За Цепион беше истински шок да разбере, че тъкмо племенникът му, който му се пада зет, е сложил името си в свидетелските списъци. Представяш ли си, в дело, което е пряко насочено срещу него?
— Остри са му зъбките на момчето — припомни си Марий поведението на адвоката Друз пред съда.
— Много се е променил от Араузио насам — обясни Рутилий Руф. — Бих казал, че е израснал.
— Тогава Рим може само да се надява, че в бъдеще ще има още един способен човек, на когото да разчита.
— Нищо чудно да излезеш прав. Но уви, аз самият откривам видима промяна у кажи-речи всеки оцелял от клането при Араузио — добави с тъга Рутилий Руф. — Още не сме успели да съберем всички онези, които са се спасили с плуване. Съмнявам се някога да успеем.
— Ще ги намеря и ще ги върна — закани се мрачно Марий. — Всички те са пролетарии, което означава, че аз отговарям за тях.
— Това, разбира се, е в полза единствено на Цепион — продължи Рутилий Руф. — Опитва се да прехвърли вината на Гней Малий Максим и на неговата пролетарска измет, както обича да нарича армията му. Нещо, което не се нрави никак на марсите. И са прави — сред тях нямаше нито един пролетарий, нито пък сред самнитите. Пък и племенникът ми Марк Ливий Друз тържествено даде клетва пред народа, че никой за нищо не може да вини войниците. Голям оратор е и знае как да се държи пред публика.
— Как може да критикува Цепион, като му е зет? — полюбопитства Марий. — Мисля, че дори и най-големите му врагове ще се ужасят при подобна нелоялност към членовете на собственото семейство.
— Той не критикува Цепион или поне не го прави директно. Може да се каже, че е доста ловък. В крайна сметка, изобщо не споменава неговото! Просто отхвърля твърдението на Цепион, че сражението било изгубено заради войниците на Гней Малий Максим. Но напоследък ми прави впечатление, че Цепион Младши очевидно избягва някогашния си пръв приятел. То и не бих се разтревожил заради това, ако същият този Цепион не се беше оженил за сестрата на Друз, сиреч за моята племенничка — вайкаше се Рутилий Руф.
— Ето какво се случва, когато всички вие, загубени патриции и нобили, толкова държите да сключвате бракове помежду си и да не допускате страничен човек в рода си — вдигна презрително рамене Марий. — Но стига сме говорили за това! Други новини има ли?
— Само от страна на марсите, или по-скоро от италийските съюзници. Настроенията отново се обръщат срещу нас, Гай Марий. Както знаеш, вече от месеци се опитвам да набера войници. Но италийците напълно отказват да сътрудничат. Когато искам от тях да ни предложат пролетарии, след като твърдят, че вече не им били останали мъже — собственици на необходимата възраст, отговарят ми, че и пролетарии нямали!
— Е, те са все селски хора, нищо чудно — възрази Марий.
— Глупости! Има ги, колкото щеш: изполичари, овчари, сезонни работници, наемни работници — кога една селска община не е била пълна с такива? Но италийците държат да се знае, че сред тях пролетарии няма! „Защо?“ — питам ги аз в писма. „Защото — казват те — онези италийци, които можело да минат за пролетарии, от години вече били просто роби на Рим, допаднали под хомота най-вече за неизплатени дългове.“ О, това вече е прекалено, а най-лошото е, че е истина! — угрижено поклати глава Рутилий Руф. — Вече няма народ в цяла Италия, който да не е написал петиция до Сената, и съдържанието на всичките е едно и също: протестира се не толкова срещу официалната политика на Рим, колкото срещу злоупотребите, извършвани от множество частни римски лица, притежаващи необходимата власт. Марсите, пелигните, пиценците, умбрите, самнитите, апулийците, луканите, етруските, маруцините, вестините… мисля, че списъкът е пълен, Гай Марий!