Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Тата е тук. Тата се е върнал у дома.
Те не само че не се отдръпнаха при вида на този непознат човек, ами без всякакво колебание се втурнаха да го посрещат, хващайки се за силните му ръце и обсипвайки лицето му с целувки.
Оказа се, че не Публий Рутилий Руф се е сетил пръв сред римските магистрати да направи посещение на Марий във вилата му в Кума. Завърналият се от война герой едва бе имал време да привикне към домашното ежедневие, когато една сутрин при него дойде икономът и му съобщи, че го търси нобилът Луций Марций Филип. Любопитен да узнае какво ще иска този Филип, защото двамата никога не се бяха запознавали и домакинът знаеше за фамилията на гостенина си само най-общи неща, Марий покани непознатия в кабинета си.
Филип дори не благоволи да започне разговора с празни приказки от рода на какво е времето навън или как се чувства Марий мина направо по същество. Марий си помисли, че гостът е слабохарактерен човек — което се подчертаваше от дебелата му гуша и тлъстините по корема, — но явно не му липсваше нищо от арогантната самоувереност, присъща на целия клан на Марциите, убедени, че произлизат по пряка линия от самия Анк Марций, четвъртия римски цар, известен с това, че е построил Дървения мост.
— Не ме познаваш, Гай Марий — започна гостенинът му без ни най-малка следа от неудобство, докато очите му нито за миг не изпускаха тези на домакина му, — та затуй си рекох дали няма да е добре, ако не се опитам да оправя тази грешка колкото се може по-скоро — все пак трябва да имаме предвид, че ти вече си избран за първи консул догодина, а пък съм един от наскоро встъпилите в длъжност народни трибуни.
— Колко мило от твоя страна — усмихна се Марий без никаква ирония.
— Да, предполагам, че изглежда любезно — отвърна Филип, без да му мигне окото. Беше се облегнал назад и беше кръстосал крака в престорена непринуденост, с която нищо не можеше да постигне — Марий винаги бе смятал подобен жест за недостоен за един мъж.
— С какво мога да съм ти полезен, Луций Марций?
— Ами в интерес на истината, с много неща — приведе се гостът и в миг благодушието изчезна от лицето му, за да го замести изражение на дълбока покруса. — Напоследък изпаднах в големи финансови затруднения, Гай Марий, и реших, че е най-подходящо, ако просто ти предложа услугите си като народен трибун. Чудех се дали например няма да ти се прииска да прокараш от друго име някой закон? Или може би ще ти е достатъчно да знаеш, че сред народните трибуни в Рим ще имаш поне един верен поддръжник, който да ти пази гърба, докато браниш стадото от германския вълк? Глупави германи! Още не ли са разбрали, че ние, римляните също сме деца на вълчица? Е, сигурен съм, скоро ще имат случай да го научат. Ако има човек, способен да разкрие напълно вълчия нрав на римляните, то това си точно ти, Гай Марий.
През цялото време, докато гостенинът му дърдореше тези мъдрости, Марий обмисляше предложението му. И той се беше облегнал назад, но никога нямаше да си кръстоса краката.
— Ако трябва да бъда съвсем искрен, Луций Марций, наистина има едно законче, което бих се радвал плебейското събрание да приеме, при това, без да се вдига излишен шум. Би ми доставило истинско удоволствие да те спася от финансовите ти затруднения, а пък по този начин ще ми спестиш много излишна енергия да се надприказвам с колегите ти и с останалите умни глави в Сената.
— Колкото по-щедро бъде твоето дарение в полза на моята кауза, Гай Марий, толкова по-малко ще ти се налага да се надприказваш с когото и да било — увери го Филип, който не можа да се въздържи да не се усмихне от щастие.
— Чудесно! А сега ще ми кажеш ли цената си? — подкани го Марий.
— Богове! Колко откровени могат да бъдат хората!
— Цената! — повтори Марий.
— Половин милион — престраши се Филип.
— Половин милион сестерции? — уточни Марий.
— Половин милион денарии — престраши се за втори път неканеният гост.
— О-хо, за половин милион денарии ще поискам много повече от някакво си законче — предупреди го Марий.
— За половин милион денарии, Гай Марий, ще получиш много повече. Ще можеш да разчиташ на моите услуги не само по време на мандата ми като народен трибун, но и до края на живота ми. Имаш думата ми.
— Тогава да смятаме сделката за сключена.
— Бре, колко лесно стана! — въздъхна видимо облекчен Филип. — А сега кажи какво очакваш от мен?