Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Възникна обаче един проблем и този път проблемът се наричаше Скавър. Когато колегията на понтифексите се събра на заседание да определи кой да бъде новият й член, Скавър обяви на всеослушание, че не е привърженик на идеята покойният Ахенобарб да бъде наследен от сина си. Една от причините да мисли така, която обаче той намери за благоразумно да не обявява, беше, че Гней Домиций Ахенобарб е бил прост, избухлив, невъздържан и най-общо казано неприятен за околните човек, който при това си е създал син лика-прилика. Разбира се, останалите тринадесет понтифекси много добре разбраха каква е истинската причина Скавър да е против младежа и щяха да намерят оправдание да го подкрепят. По принцип трудно щеше да се намери римски патриций или нобил, който да се оплаква от характера на събратята си; точно обратното — винаги би се старал да ги защити пред околните. Но жреческата колегия се отличаваше с това, че членовете й бяха все хора, близки един на друг, пък и им се налагаше да провеждат събранията си в крайно ограниченото пространство на Регията, малката служебна сграда на върховния понтифекс. А младият Ахенобарб беше само на тридесет и три години. За хора като Скавър, задължени да търпят баща му в продължение на десетилетия, самата мисъл, че на негово място ще застане недораслият му син, беше направо противна. Скавър цитира в полза на анти-Ахенобарбовата си кауза два особено силни аргумента.

Първият беше, че след като цензорът Марк Ливий Друз се беше споминал тъй неочаквано, неговото място на понтифекс не бе наследено от сина му, който по онова време беше само на деветнайсет. Тогава бяха решили, че все пак младежът е твърде млад, за да бъде включен в състава на жреческата колегия. Втората причина беше от психологическо естество. След завръщането си от Араузио младият Марк Ливий Друз внезапно изяви склонност да изостави едва ли не вродения си консерватизъм. Скавър бил на мнение, че ако му се даде жреческо място, което тъй и тъй трябвало да наследи от баща си, това щяло да му позволи да се върне към традициите на предците си. Баща му се славеше като един от най-заклетите врагове на Гай Гракх, а изведнъж се оказваше, че синът държи речи на Форум Романум съвсем в духа на реформатора Гракх! Вярно, че за Скавър съществуваха „смекчаващи вината обстоятелства“ и сред тях на първо място споменът от Араузио, но в такъв случай какъв по-удобен начин младият Друз да бъде спечелен обратно за бащината си кауза от този да му се предложи място на понтифекс.