Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но на пладне дойде вестта, че ромейският император Констанс е убит в Сиракуза. И градът Фанагория закипя — и най-вече тържището, та всички забравиха за комарите, защото вестта за смъртта на императора обърка всички търговци — и най-вече ромейските. И ромеите не знаеха дали веднага да продават стоката си и да се връщат в Константинопол, или да изчакат нови вести. А дойде нов кораб и се разбра, че пристанището на Константинопол и всички черноморски пристани са затворени.
След като научиха вестите, Слав и Терес се върнаха и легнаха по гръб в тъмната стая със затворени капаци. И чакаха да спадне дневната жега. А бяха разтревожени — най-напред — защото корабът можеше да не тръгне, и после — защото смъртта на един император може да означава много. Но може и нищо да не означава. И все пак по-добре е в такива дни на очакване човек да си бъде у дома.
И Терес каза на княза:
— Княже, Аспарух е във Фанагория.
Князът каза:
— Откъде знаеш?
Терес каза:
— Знам. И тук не са нито Кубрат, нито жрецът на Конника.
Слав се разсъни и попита:
— Какво искаш?
Терес каза:
— Ти трябва да се срещнеш с Аспарух.
Князът въздъхна, понеже понякога Терес го уморяваше, и попита:
— Защо?
Терес отговори:
— Сега императорът е мъртъв и това променя много неща…
Но славянинът усети, че Терес не казва всичко, което има наум. И попита:
— И още?
И Терес каза:
— Защото Аспарух свети.
Княз Слав нищо не каза, тъй като знаеше, че Терес ще продължи да говори. И Терес каза:
— Някои хора светят, но малцина го виждат. Светят челата им, очите им, пръстите на ръцете им. Някои светят цели. Светят лечителите, някои жреци, някои воини.
Князът попита:
— Ти виждаш ли ги?
И дори не се усъмни в думите на Терес, защото тайните сили на хората бяха нещо неоспоримо, и самият Слав се беше докосвал до тях. Ала не можеше да ги вика и направлява, беше прекалено земен човек. Терес помълча и каза:
— Да, виждам ги. Аспарух свети, ти също светиш. Свети и хан Кубрат. И жрецът на Конника свети, ала невинаги.
Слав попита:
— Какво виждаш? Да не е като ореола, който християните рисуват в своите храмове около главата на своите светии?
Терес отговори:
— Прилича, ала не е същото. Прилича на пламък и ако протегна ръка, понякога усещам пламъка, преди да докосна човека — сякаш пипам прозрачна гореща ципа. И между хора, които светят, понякога се прехвърлят светли нишки. Между Аспарух и Кубрат има светли нишки, а когато са близко, сиянията им се сливат. Ти трябва да се срещнеш с Аспарух.
10.
Княз Слав и Аспарух се срещнаха на брега на морето. А тук дълга пясъчна коса навлизаше във водата, та когато човек застанеше с лице към насрещния бряг, струваше му се, че е на носа на кораб. И отдясно морето беше мътно като река, защото оттам идеха сладките води на Меотида, а отляво водата беше чиста и зелена, защото това бяха вълните на Черно море. И водите идеха на струи, сякаш се срещаха хиляди ръце и пръсти. И се виждаше как струите се преплитат и разплитат, но от брега не се виждаше никоя вода да отстъпва или да напредва. Едва видими вълни, като на езеро, плискаха върху пясъка и се връщаха назад. Над водите летяха и грачеха чайки. Миришеше на сол и на пелин.
И те застанаха един срещу друг на пясъка — болгаринът и славянинът, единият висок и тънък, в белите си тесни кожени дрехи, другият също висок, но широкоплещест, та ръстът му не личеше, облечен в лен, коноп и памук. Вееше лек вятър и от време на време ветрееше черните коси на Аспарух и русите коси на Слав. Славянинът пръв заговори и попита:
— Защо поиска да се срещнем на брега на морето?
Аспарух отговори:
— Морето ми напомня за степта.
И князът видя, че лицето на Аспарух е затворено и кожата изпъната върху скулите, и не можеше да разбере какво светене може да види Терес. Тогава князът прокле Терес за упоритостта му и се ядоса на себе си, че го послуша, защото още като видя Аспарух, и усети, че от тази среща нищо няма да излезе. Аспарух чакаше, загледан в морето, та князът още повече се ядоса. И каза:
— Ромейският император е убит в Сиракуза.
Аспарух отговори:
— Зная.
Слав каза:
— Ромеите са объркани, а и повечето от войската им е обърната срещу арабите. Сега е времето да се нахлуе в Тракия.