Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Днес тя рискува. Прекалено непоносима беше душевната болка, която й причиняваха мислите за Игор. Отвори вратичката на вградения в стената сейф, пъхна ръка и извади напосоки две пачки банкноти, в едната, от които имаше долари, а в другата рубли — по петстотин. Тя помисли малко, върна пачката с рублите, а от пачката с доларите свали ластичето и внимателно ги преброи. Оказа се, че сумата не е кръгла — седем хиляди и триста в стодоларови банкноти, още деветстотин в банкноти от по петдесет долара и шестстотин и седемдесет в банкноти от по двайсет и десет долара. Общо осем хиляди осемстотин и седемдесет. Баща й със сигурност не си спомня точно колко има тук. Женя взе две банкноти по сто долара, две по петдесет и няколко по двайсет и по десет, после затвори сейфа и тръгна към магазина. Не, не към „Охотний ряд“, а много по-наблизо, където стоките не бяха луксозни и цените — не толкова високи. След един час тя излезе от магазина, облечена с дълга тъмносиня пола с висока почти до бикините цепка отстрани, с лъскава късичка блузка — топ, която плътно обгръщаше едрия й бюст и оставяше открита широка ивица мургава кожа на корема. Беше обута в изящни сандали на висок ток, на рамото й се люшкаше мъничка небесносиня чантичка с дълга верижка вместо каишка. От косата и от откритите й рамене лъхаше сладко на парфюм „Кашмир“. Старите си дрехи Женя грижливо бе прибрала в торбичка, която носеше в ръка.
Отиде в ресторанта, в същото онова „Испанско кътче“. Малко трудно вървеше със сандалите, тънките токчета току засядаха в грапавата повърхност на стъпалата на ескалатора, пък и изобщо Женя беше свикнала със съвсем други обувки. Тя дори не беше подозирала колко трудно се ходи на токчета, когато не си свикнала с това. Минувачите я оглеждаха с интерес и недоумение — Женя беше облечена явно не според сезона, всички наоколо носеха якета или сака, но тя не усещаше студ. Чувстваше се голяма, красива и свободна и пламваше цялата дори само от тази мисъл. Ах, да можеше сега да я види Игор!
В ресторанта си поръча паеля по валенсиански, без да поглежда менюто. Искаше й се да изглежда като знаещ човек, който добре познава испанската кухня. Самото име на ястието, което тя видя и запомни още когато беше тук с баща си, й звучеше като вълшебно заклинание.
— Това е ястие за двама — деликатно й обърна внимание високият красив и млад сервитьор. — Очаквате ли някого? Да поставя ли втори комплект прибори?
— Не, сама съм — високомерно отговори Женя, която не беше съвсем наясно какво е това „ястие за двама“.
— Нали знаете, че паелята се готви дълго? Ще трябва да почакате поне четирийсет минути.
— Не бързам — усмихна се тя. — Засега ми донесете кафе.
Беше чела в книгите, че на Запад отначало се пие аперитив, а понякога кафе — не след хранене, а именно преди него. Седнала до прозореца и загледана към Манежния площад, тя се давеше с прекалено горчивото и силно кафе, като мъчително се стараеше да удържа на лицето си израза на замисленост и лека печал. Когато й донесоха поръчката, Женя се ужаси. Разбира се, беше вкусно, но толкова много! Дори двама не биха могли да го изядат…
Изгуби апетит и само от приличие хапна малко паеля, после поиска сметката. Плати и като остави в ресторанта над петстотин рубли, излезе на площада, понечи да влезе в кафенето, където бяха седели неотдавна с Игор, да изпие един сок и да хапне паста, но се отказа. Беше направила това, което иска, но то не й бе доставило радост. Отново я налегна тъга, босите й крака, ожулени от тънките каишки на сандалите, непоносимо я боляха (не беше се сетила да си купи чорапогащник). Когато излезе на улица „Охотний ряд“, Женя не бе успяла дори да вдигне ръка в опит да хване такси, когато до нея спря червен нисан. Мъжът зад волана свали стъклото.
— Колко? — зададе той неразбираем за Женя въпрос.
— Какво „колко“?
— Маймунка — презрително подхвърли шофьорът и потегли.
Женя почувства как краката й се разтрепериха. Този беше я взел за проститутка! Тя си мислеше, че изглежда като зряла и красива млада жена, която може да привлече вниманието на интересни и умни мъже, а се оказа, че изглежда като евтина улична проститутка от „Тверская“. Дори да успее в този вид да спре такси, няма никакви гаранции, че ще се прибере здрава и читава: другият шофьор също може да си помисли, че е от „онези“, и да започне да й се натрапва. Женя изведнъж почувства колко е студено навън. Изнемогвайки от болката в краката и треперейки от студ, тръгна към метрото.