Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик се питаше как успява да намери пътя в този непрогледен мрак, а и дори да можеше, как смееше да се отказва от предлаганата факла, която предлагаше едно, макар и бегло успокоение. Калис мина покрай колоната, като тупваше по рамото или кимаше на всеки.
Дьо Лунвил даде знак да използуват само ръчни сигнали и посочи, че трябва да го последват. Ерик осъзна, че сега е втори в колоната. Взираше се в сумрака, но не можеше да види и на три метра пред сержанта, защото примигващата факла в средата на колоната хвърляше само неясни танцуващи сенки. Трескаво се надяваше Калис да е прав и да са близко до изхода от тези проклети подземия.
В тунелите се чуваха слаби шумове, а светлината на факлата намаляваше. Дьо Лунвил сметна, че Калис е тръгнал преди почти половин ден. Мъжете бяха уморени и беше време за спане. Той даде сигнал за спиране и попита:
— Колко факли остават?
— Имаме две освен тази — последва отговорът.
Дьо Лунвил изруга.
— Ако капитанът не се върне скоро и проходът, за който говори, не е наблизо, може наистина да се загубим в тази тъмница. Загаси тази факла и се увери, че имаш всичко необходимо, за да я запалиш, ако се случи някаква неприятност. Искам наряд на две смени — първата четири часа и втората — четири; след това ще се измъкнем от тази забравена от боговете дупка.
Ерик знаеше, че ще е между тези, които ще спят първи, така че се просна и се опита да се намести колкото се може по-удобно. Въпреки че беше много изморен, не можа да заспи веднага.
Затвори очи и чу пращене, което му подсказа, че факлата е угасена.
Продължи да стиска очи и се опита да мисли за приятни неща. Чудеше се каква ли е реколтата у дома тази година и как изглеждат лозята. Спомняше си как хората се хвалеха с рекордни добиви, но това не беше нещо необикновено. Винаги можеше да разбереш по държането им дали само си приказват, за да минава времето, или наистина го мислят. Колкото повече се хвалеха, че годината е била страшно добра, толкова повече човек можеше да предполага, че не е било така, но когато говореха за реколтата с обикновен, делничен глас, почти небрежно, това сигурно означаваше, че годината е била много плодородна.
Мислеше си за младите момчета и момичета в селището и за това как я карат. За Гуен и за съжалението, което изпитваше, че не бе ходил с нея в ябълковата градина при случаите, които бе имал. Да легнеш с жена беше голяма работа, много по-забележителна, отколкото си бе мислил, и споменът за курвата и мекото й тяло го възбуждаше въпреки умората. Помисли си за Розалин и откри, че е също така впечатлен и развълнуван от спомена за нейната голота. Беше я виждал безброй пъти като дете да се къпе, но видът на почти детските й гърди под ябълката… Сега намираше спомена странно смущаващ, като че ли имаше нещо нередно да си мисли как бе изглеждала. Опита се да се обърне и усети, че само му става още по-неудобно. Може би беше хубаво да поговори с Накор за този безпокоящ го спомен за Розалин; дребният мъж като че ли знаеше много неща и можеше да му каже защо в него нахлува този неприятен и смущаващ образ.
Когато си спомнеше за яростта и омразата в оная нощ, те му изглеждаха далечни и смътни. Но малките твърди гърди…
Прозя се и седна на пода, внезапно объркан в тъмнината. Започна сам да се убеждава, че и другите мъже са в подобно мъчително състояние — и изведнъж разбра, че от горната част на тунела прониква светлина. Беше слаба, но всяка светлина би се забелязала в абсолютния мрак на пещерата. По-скоро усети, отколкото видя силуета на дьо Лунвил до себе си и разбра, че войникът, който трябваше да е на пост, е задрямал. Не се ядоса на постовия: да останеш нащрек в пълния мрак беше почти невъзможно. Звукът на спокойното дишане отвсякъде му показваше, че може би е единственият буден, за да забележи светлината.
Прекрачи внимателно дьо Лунвил и бутна постовия. Мъжът се събуди и попита:
— Какво има?
Дьо Лунвил подскочи и също се събуди.
— Какво става?
Преди постовият да може да каже нещо, Ерик се обади:
— Марк мисли, че вижда светлина отгоре, сержант. Питаше ме дали и аз я виждам.
Обърна към другия мъж и допълни:
— Да, и аз я забелязвам.
— Събуди всички — каза дьо Лунвил. — Тихичко. Без факли. Първите шестима да дойдат с мен.
Тръгнаха приведени нагоре и след няколко крачки Ерик видя движеща се светлина, идваща отляво, от проход, пресичащ този, по който бяха извървели петнайсетина или повече метра. Когато се приближиха до тунела, стана ясно, че светлината се приближава, и изведнъж дьо Лунвил даде знак на всички да се долепят до стените.