Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Едно е ние да приемем този факт, друго е да го разгласим — отвърна й той. — Шосвиц изобщо няма да поиска да ни чуе. Точка. Шефовете проглушиха ушите на всички, че сме хванали най-страшния убиец. Ако кажем, че не е вярно, нечии глави ще паднат.
— Много добре го разбирам — каза тя. — Но няма как да се съобразим с това. Даже и да си продължим мирно и тихо разследването, много скоро ще се разбере. Ще има друг пожар, Лу — каза тя, обличайки в думи притесненията си.
— Вземала ли си си напоследък отпуска? — попита той, сменяйки рязко темата, надявайки се да заличи от мислите си картината на един нов пожар.
— Не.
— Къде би отишла, ако си вземеш отпуска? Къде обича да ходи Оуен?
— Оуен не си взема отпуска.
— Често си мисля за Мексико. Топло. Слънчево. Евтино.
— Мисля, че ще те помоля да ми заемеш вилата си — каза тя мечтателно. — Ще си взема купчина книги, няколко торби с пресни зеленчуци, няколко бутилки страхотно вино, компактдискове. Там има ли вана?
— Разбира се.
— Свещи. Ароматизатори за вана. Ще се поглезя, нали разбираш? Ще се отдам на желанията си.
— Лосион за тен — започна на свой ред Болд. — Уокмен с всичко на Оскар Питърсън. Ще ходя бос по пясъка. Ще си правя дълги разходки.
— А децата?
— Разбира се, че ще дойдат. Защо не? Ще си седя и ще ги гледам, нали разбираш, само това.
— Шосвиц да не ти е предложил да си вземеш отпуска? — попита тя.
Болд кимна.
— Имам чувството, че всеки момент се готви да ме отстрани съвсем. Спомена също теб и Джон.
— Не е пропуснал почти никого. Досега не ти се е противопоставял така рязко, изглежда нещо е надушил и иска да се застрахова.
— По всичко изглежда, че е така.
— Сега да поговорим за нашия човек, той е все още на свобода — смени темата тя. — Като арестува Хол, ти го лиши от източника му на гориво. Забрави за момент Гарман. В този момент Начетения е като наркоман, той е пристрастен към силата на пожарите. По-рано в представите му те най-вероятно са били своето рода въздаване на справедливост. Това е осмисляло действията му. Но някъде в хода на събитията е настъпила трансформацията, където действията му в неговите очи са били оправдани просто защото са го карали да се чувства добре. Толкова силен. Цитатите от Библията ни навеждат на мисълта, че вярва в Божествения закон и че той е призован да го приложи на практика. Но ти успя да му попречиш. Да пресушиш източника му. Ти всели страх у него. Отговорът му беше да поеме голям риск и да влезе с взлом в „Командир Джоузеф“, за да се снабди с хиперголика. Това ни показва, че той планира нещата. Наблюдавал е Никълъс Хол и е знаел към кой точно склад да се насочи. Не знаем откога, но ни е известно и че е знаел местонахождението на това гориво. Съгласен е бил да плаща на Хол, защото го е излагал на риск, не себе си, както и за да си осигури и по-нататъшното снабдяване с гориво — така на практика се е подсигурил за вечни времена. Само че ти му подложи крак и промени всичко това.
Изгледа го, сякаш преценяваше дали следи мисълта й.
— Успехът при такива повтарящи се действия — продължи тя — подхранва самодоволството. Той е вярвал, че може да я кара така вовеки веков. Бил е сигурен, че нито ще можеш да го идентифицираш, нито да откриеш местонахождението му. Но сега в ръцете ни е и Гарман — а Гарман се опитва да го прикрие. Защо? Много е вероятно да е откраднал огромни количества от горивото. Защо? Дали не планира нещо като грандиозен финал или просто ще продължи да убива доволен, че се е сдобил с такова количество? Или ще замине, ще поизчака една-две години и ще поднови палежите?
— Ти ми кажи — беше реакцията на Болд.
— Той ме обърка от самото начало, Лу. Разколебана съм в способността си за преценка. И продължих да допускам грешки по отношение на него, не една и две. Сега по-важното е друго — никой от нас не вярва, че Гарман пали тези пожари. И няма да успеем да убедим никого, преди да си отговорим на въпроса защо направи това признание.
— Опитва се да прикрие някого — каза Болд, повтаряйки предположението на Дафи.
— Освен ако не прикрива самия себе си — каза тя, обърквайки го още повече. — Освен ако в него не се борят двама души: пожарният инспектор и подпалвачът. Пожарен инспектор, който най-накрая се е превърнал в подпалвач. — Тя извади една снимка. — Смятам, че това ще се превърне в разковничето. Бившата му съпруга.
Тя отдръпна ръката си и Болд видя усмихващото се лице на жената.