Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Ще приема това доказателство, Бърни, не мисли, че не го искам. С удоволствие. Но не е това, което търся, не е в моя ресор.
— Кажи ми какво искаш.
— Нишка, която да ме отведе до лабораторията му. Това ми трябва. Намери ми нещо, което да ми подскаже местонахождението й. Ако го направиш, ще мога да се прибера в къщата си и да се наспя.
— В такъв случай, ако бях на твое място, щях да започна да се наливам с кафе. Сребристосините нишки ще ти подскажат къде е, но няма да е тук. Както ти самият каза преди малко, той е следовател, знае много добре какво трябва да направи. Не очаквам изобщо нещо повече да се намери тук. — След което добави: — Запази ми от тортата, ако нещо е останало. И не някакво малко парченце — най-хубавото. Вие поне се повеселихте, а при нас — нищо.
Болд остави слушалката и се замисли за жена си. Докато той беше карал осемнадесетчасовото си дежурство, Лиз беше идвала в града и се беше прибрала във вилата, но изобщо не му се беше обадила. Набра номера на мобифона й и след като изслуша съобщението, записано на телефонния й секретар, каза:
— Хоризонтът е чист, любов моя. Връщаме се в къщата. Страшно ми липсваш. Бързо си ела.
Огромната скала на разследването беше стигнала подножието на планината и беше загубила инерцията си. Лабораторните екипи щяха да са заети в течение на няколко седмици с анализи, макар и на малкото открити улики и доказателства в домовете на Хол и Гарман. А сред продължаващата битка за вниманието на медиите между градските политици, обявяващи един след друг, че градът е спасен, и заклеймяващи престъпниците и техните намерения, Болд щеше да гледа как разследването замира пред очите му въпреки нежеланието и съпротивата му. И друг път беше изпадал в подобно положение, чувствайки се вързан в черната риза на отчаянието.
Вървеше с бавна крачка по дългия коридор към заседателната зала, в опит да си събере мислите.
Дафи беше сама, седнала зад масата, изложена на непрощаващо силната неонова светлина. Косата й беше отметната назад. Лицето й изглеждаше уморено. Тя плъзна към него карта на града, в която беше забола няколко флагчета.
— Дороти Инрайт, Мелиса Хейфиц, Вероника Делатарио — червеното, жълтото и зеленото флагче. Всички в един и същ район на града. Защо?
Болд разгледа картата и местонахожденията, отбелязани с флагчета. Понякога им убягваха съвсем явни неща, но не за дълго.
— Това е регионът на действие на неговата дружина. И го познава из основи.
Тя изкриви устни и когато заговори, гласът й трещеше като гръмотевица:
— Виж, истина е, че психопатите често ограничават действията си в район от два-три километра от мястото, където живеят, но Стивън Гарман е толкова далеч от образа на психопат, така че няма никаква причина да търсим някакви прилики и съответствия в тази насока. Признавам, че не съм имала време да работя върху него, но затова пък прослушах така нареченото му признание повече пъти, отколкото всички вас, взети заедно, и трябва да ти кажа, че то свидетелства за страхотен ум. Ако се вслушаш в него, повечето неща са абсолютно кухи. Той всъщност нищо не признава. Възможно ли е един интелигентен, представителен мъж като Гарман да започне да убива жени по домовете им? Аз не мисля, че е възможно, Лу. Може би в другия край на града или някъде в Портланд или Спокейн, далеч-далеч от дома му и на улицата.
— На улицата просто ги е набелязвал като жертви — предположи той.
Тя се наежи:
— Искаш да ми кажеш, че знаеш как Начетения ги е набелязвал за жертви, така ли?
— Известно ти е, че не знам.
— Нито пък аз и ми се иска да се обзаложа, че и Стивън Гарман не знае. — Замисли се, оставайки загледана в него. — Твърде едър и висок е за твоето момче върху стълбата, нали? — попита тя реторично. — Също както и Хол. А ние вярваме на доказателства, нали? Нали така, Лу?
— Шосвиц ще съкрати групата ни. Ако имам късмет, ще останем само Ла Моя, Бейън, Фидлър и аз.
— Кога ще приемеш факта, че сме хванали не когото трябва?