Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Приличат си като две капки вода — каза тя и сложи до нея снимка на Дороти Инрайт.
Приликата между Инрайт и бившата Гарман беше поразителна. Болд местеше трескаво очи от едната към другата и обратно.
— Много странно, нали?
— Проблемът при пожарите е, че те изгарят жертвите, но и снимките в кутиите, снимките в рамки по стените, някои отпреди петнайсет години. А когато става дума за жени, трябва да си дадеш сметка, че те променят външността си. Ние сме подвластни на модните тенденции. Мъжете — не. И ние сме потърпевши от тези пожари — ти и аз, Лу, защото имаме на разположение снимки, които не ни показват последната промяна във вида на тези жени. Ето с каква снимка на Мелиса Хейфиц разполагаме — каза тя и извади трета снимка. — Боядисана в червено коса, дълга до раменете й. После червеното излезе от мода; в края на осемдесетте се е изрусила, а след това е станала тъмнокоса — също като останалите две. Подстригала се е късо и е престанала да се навива.
Дафи използва флумастер, за да нанесе съответните корекции и изведнъж приликата изпъкна.
— По дяволите — изпъшка Болд.
Още едно парченце от пъзела.
— Това го кара да действа, Лу: приликата.
— Значи все пак може да се окаже Гарман? — промърмори Болд с неудоволствие. Не му се искаше да го повярва. — Той прикрива… себе си? Наистина ли вярваш на това?
— Нито за секунда — каза психоложката, която преди малко беше подхвърлила същата хипотеза. — Макар че някой друг на мое място сигурно би се постарал да намери солидни аргументи, за да те накара да му повярваш.
— Ти си играеш с мен — оплака се той.
— Играя си. — Тя се усмихна, макар това ни най-малко да не облекчи напрежението. Усмивката й изчезна сякаш нечия ръка просто я смъкна като нечистотия от прозорец. — Има трети човек. Някой, за чието съществуване не подозираме — не подозирахме досега — поправи се тя. — Гарман може да е добър лъжец, но не и убиец. Може да не разполагаме с необходимото доказателство, което да го докаже, но и двамата знаем, че е истина.
— Трети човек — повтори Болд и придърпа стол, за да седне.
45.
Когато го погледна, й се прииска да заплаче. Заради невинния израз на пребледнялото му лице, докато се трудеше над домашната си работа, заради естествеността на държанието му, не даващо признаци, че я е забелязал. Твърде дълго беше живял в дом, където е бил нежелан, че беше привикнал да не забелязва останалите край себе си.
В този и в много други случаи, свързани с Бен, Дафи грешеше. Истината беше, че тя нямаше достатъчен опит от съжителство с деца, за да го разбере истински. Той вдигна глава и каза:
— Защо трябва да се мъча над тая глупост?
— Подбирай си изразите! — скара му се тя.
— Това нещо — веднага реагира той.
— Това е домашна работа, Бен. Всички сме минали по този път.
— И затова значи и аз трябва да пиша домашно.
— Колко е двайсет и пет по пет? — попита го тя. Погледът му стана празен и тя даде пример: — Някой ти предлага двайсет и пет долара на час за пет часа работа…
— Ще ги взема! — беше незабавната му реакция.
— Ами какво ще кажеш за пет долара на час за двайсет и пет часа? — изстреля тя в отговор.
Бен се почувства объркан и записа числата.
— Сто двайсет и пет долара.
— И колко работни дни правят двайсет и пет часа, като се има предвид, че работиш по осем часа на ден?
— Значи затова ми трябва да знам математика — заключи Бен.
— Някои хора казват, че разликата между това да си образован или да не си образован е дали искаш да работиш с ума си, или с ръцете си. Дали искаш да спечелиш много пари, или малко пари. И нещо повече. Това е начин да се научиш да изпитваш удоволствие от нещата. Колкото повече знаеш, толкова по-леко ще се справяш с живота.
— И на Айнщайн не му е вървяла математиката — припомни й той.
— Много хора с висше образование са скучни, знам — призна тя. — Не казвам, че образованието е нещо като лекарство против всички болести, то просто ти дава по-добър старт, това е всичко. Харесваш ли компютрите? Харесваш ли специалните ефекти във филмите? Компютърът не ти върши работа, ако не знаеш как да работиш с него.
— Ами твоят?
— Моя какво? — попита тя.
— Твоя лаптоп. Ще ме научиш ли да работя с него?
Сега я хвана натясно. Тя ревниво охраняваше преносимия си компютър, винаги го носеше със себе си, заключваше го с парола, когато се наложеше да го остави в службата за няколко часа; за нея той беше като строго охранявана тайна, която другите не биваше да знаят. Сега нямаше как да откаже на момчето.