Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Сега тя беше дебела, парцалива жена. Седеше, ядеше портокал и плюеше семките на масата. Изглежда, изобщо не бе разбрала, че е дошъл.
— Хей, Норма. Добре ли си? — попита тихичко той.
Като че ли изобщо не го чуваше. Не направи и опит да му отговори.
— Норма. Аз съм — Бефино. Как си?
Той сложи нежно ръка на рамото й. Докосването я върна съвсем малко към действителността. Очите й бавно се завъртяха към лицето му.
— Молех се — каза тя. — Обичам молитвите.
Гласът й прозвуча много странно. В един момент се усмихна.
— О, Бефино, това си ти! Дошъл си да ме видиш след толкова години. Много мило.
Успокоен, че е успяла да го познае, той отново се осмели да попита:
— Норма, как си? Всичко наред ли е?
Докато чакаше отговора й, той огледа кухнята и стомахът му се обърна. Шкафът на мивката и масата бяха затрупани с мръсни съдове. Нещо тъмнокафяво, приличащо на сдъвкана от крава палка за барабан, стърчеше от плесенясала каша, която не бе в състояние да разпознае. Повечето от вратите на бюфета бяха отворени и той забеляза, че е почти празен, ако не се смятат пълзящите на воля хлебарки.
— Тъкмо се молех на Бог, Бепи. Не съм чула, че си влязъл. Тъкмо… — повтори тя. Неочаквано вдигна рязко глава, изправи се на стола и размаза остатъка от портокала върху масата. — Дявол да го вземе! Изглеждам ли ти добре? Та аз съм развалина! Мъртва съм. Погледни ме! Сега съм дебела и грозна. Едно време бях хубавица, нали, Бепи?
Тя го погледна. Тъмните кръгове под очите й го стреснаха.
— Животът ми много се промени. Вече никой не иска да говори с мен на улицата. Само ме одумват. Изгубих пътя си, Бепи. Загубена съм…
По бузата й рукнаха сълзи и се смесиха с портокаловия сок, който капеше от брадичката й.
— Къде е мъжът ти? Къде е Червения? — попита Бепи, подавайки й изгладена бяла носна кърпичка.
— Благодаря ти — измънка тя, бършейки брадичката и бузите си. — Червения ме напусна преди пет години. Избяга с някакво момиче от Ню Джърси. Остави ме с децата и без пукната пара. Ям овесена каша три пъти дневно. Станах дебела като слон.
Докато я слушаше, Бепи потърси чисто място да седне. Накрая забърса някакъв стол с един пешкир и седна до Норма.
— Знаеш ли, че сега правя минети, за да изкарам някой долар, колкото да си платя наема? — проплака тя. — Един мръсник снощи ми донесе портокал, вместо да ми плати. Мръсни, гадни мъже! — Думите й засядаха между риданията. — Животът ми е съсипан, Бепи. По-добре да бях умряла. Живея в ад. Какво съм направила, за да го заслужа? Кажи ми, Бепи, с какво сгреших? Бях добро момиче. Бях добро момиче — повтори тя и вдигна очи към него. — Само заради децата се държа още. Обаче на какъв живот могат да разчитат те?
— Слушай, Норма — каза той с пресипнал глас. — Едно време ти ми направи услуга. Задължен съм ти.
— Да, изпратих Червения да ти помогне, нали, Беп? Спасих ти живота.
Бепи й се усмихна нежно.
— Точно затова съм тук. Искам да ти помогна, Норма. Никога не забравям добрите си приятели… както и лошите. Собственик съм на един хубав жилищен блок, само на шест пресечки оттук. Съвсем близо до кино „Ендикот“. Помниш ли „Ендикот“, където ходехме да се опипваме като малки? Това е апартамент с три стаи, който току-що се освободи. Утре ще ти уредя пренасянето оттук в празния апартамент. Недей да взимаш много от този боклук. Остави излишното. Ще ти обзаведа цялото жилище. Ще купя само нови неща за теб и децата, нови мебели — легла, дюшеци, телевизор, всичко. Не се притеснявай. Вземи децата си и им купи нови дрехи. Избери и за себе си гардероб, който ти подхожда. Бъди чиста и не пускай ония свине в къщата си. Ще плащам за всичко.
В този момент се чу тропане по вратата. Звукът накара Бепи да се обърне — чукаше мъжка ръка. Норма продължи да седи и не каза нищо.
Отново се почука. Бепи отиде до вратата и я отвори.
— Норма тук ли е? — каза плахо едър, плещест мъжага със спортно сако.
— Кой сте вие — попита Бепи.
— Аз съм Боби Грийн от Лонг Айлънд. Отбивам се тук от време на време. Шофьор на камион съм.
— Изчезвай веднага оттук, тъпак такъв — кресна Бепи и затръшна вратата.
Върна се при Норма, бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. Отброи към две хиляди долара и ги сложи пред нея.
— Повече никога няма да плащаш наем, затова не е необходимо да разчиташ на мъже като него. Ще ти давам по сто и петдесет долара седмично до края на живота ти. Разбра ли, Норма? Ти си италианка. Няма да правиш минет на когото и да било! Ти си от добро семейство. Ah capeesh? — попита той, повишавайки глас.