Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Бабата подскачаше в палатката като кокошка.
— Моли се! — викаше тя. — Моли се! Тебе думам, моли се! — Сейри се мъчеше да я задържи. — Моли се, проклетнико! — повтаряше тя.
Кейси я погледна. Хрипливото дишане ставаше все по-силно, все по-неспокойно.
— Отче наш, иже еси на небесех, да святится имя твое…
— Слава на господа бога! — поде бабата.
— … да приидет царствие твое, да будет воля твоя… яко на небеси… так и на земли.
— Амин.
От отворената уста се изтръгна продължителен, конвулсивен хрип, сякаш старецът изкара всичкия въздух от дробовете си.
— Хлеб наш насущний… дажд нам днес… и прости нам… — Дишането вече не се чуваше. Кейси погледна очите на дядото — те бяха ясни, дълбоки и спокойно мъдри.
— Алилуйя! — извика бабата. — Чети по-нататък.
— Амин — рече Кейси.
Бабата млъкна. И отвъд стените на палатката изведнъж всичко притихна. По шосето профуча кола. Кейси стоеше на колене край дюшека. Хората, събрали се около палатката, в напрегнато мълчание се вслушваха в звуците — предвестници на смъртта. Сейри хвана бабата под ръка, изведе я навън и бабата закрачи с достойнство и гордо вдигната глава. Тя вървеше пред очите на цялото семейство и пред очите на цялото семейство бе вдигнала гордо глава. Сейри я доведе до дюшека, хвърлен направо на земята, и й помогна да седне. Бабата гордо загледа право пред себе си, тъй като знаеше, че погледите на всички са устремени сега към нея. От палатката не идваше никакъв звук. Най-после Кейси отметна краищата й и излезе навън.
Бащата тихо го попита:
— Какво му беше?
— Удар — отвърна Кейси. — Удар, и изведнъж край.
Животът около палатката отново влезе в релсите си. Слънцето докосна линията на хоризонта и дискът му като че ли се сплеска. А по шосето се зададе дълга колона затворени червени камиони. Те вървяха, земята под колелата им гърмеше и ауспухните им тръби бълваха син дим. На кормилото на всеки от тях седеше шофьор, а другарят му, който го сменяваше, спеше на легло, закрепено под самия покрив. Камионите вървяха, без да спрат; те гърмяха цял ден и цяла нощ и земята трепереше под тежките им колела.
Семейството се превърна в едно непоклатимо цяло. Бащата клекна, а до него клекна чичо Джон. Бащата беше сега глава на семейството. Майката стоеше зад него. Ной, Том и Ал също клекнаха, а проповедникът седна на земята и после легна, опрял се на лакът. Кони и Роуз от Шарън се разхождаха недалеч от тях. Рути и Уинфийлд, които се появиха със скърцащата в ръцете им кофа вода, изведнъж доловиха промяната, забавиха крачки и като оставиха кофата на земята, тихо се приближиха до майка си.
Бабата седеше горда, безстрастна, ала когато семейството се събра заедно, когато престанаха да я гледат, тя легна и закри лице с ръка. Червеното слънце се скри, над земята остана да сияе здрачът и лицата на хората сега изглеждаха съвсем светли, а очите им блестяха, отразявайки пламтящото небе на залеза. Вечерта сякаш събираше отвсякъде остатъците светлина.
Бащата каза:
— Това се случи в палатката на мистър Уилсън.
Чичо Джон кимна:
— Да, той ни отстъпи палатката си.
— Добри, сърдечни хора — тихо продума бащата.
Уилсън стоеше край счупения си автомобил, а Сейри бе седнала на дюшека до бабата и внимаваше да не я докосва.
Бащата извика:
— Мистър Уилсън!
Извиканият бавно се приближи до него и клекна, а Сейри също се приближи и застана до мъжа си. Бащата рече:
— Приемете нашата благодарност.
— Гордеем се, че можахме да помогнем — каза Уилсън.
— Много сме ви задължени — рече бащата.
— Когато дойде смъртта, не се говори за задължения — отвърна Уилсън. И Сейри поде като ехо:
— Не се говори за задължения.
Ал каза:
— Ще ви ремонтирам колата… ние с Том ще я ремонтираме. — И Ал беше горд, че може да се отплати за дълга на цялото семейство.
— От помощ няма да се откажем. — Уилсън се съгласи да приеме такава отплата.
Бащата рече:
— Трябва да решим какво ще правим по-нататък. Има закони. Трябва да съобщим за смъртта, но когато сторим това, или ще ни вземат четирийсет долара за ковчег, или ще погребат дядото като просяк.