Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Чичо Джон каза:
— Изглежда, наистина се е разболял. Преди не му се е случвало такова нещо. Никога не съм виждал нашия дядо да плаче. — Той се качи в камиона и хвърли оттам един дюшек.
Майката излезе от палатката и се приближи до Кейси.
— Ти си свикнал да се грижиш за болни — рече тя. — Дядото е болен. Няма ли да отидеш да го видиш?
Кейси бързо закрачи към палатката и като отметна краищата на брезента, влезе вътре. На земята имаше двоен дюшек, грижливо покрит с одеяло, в малката желязна печка гореше слаб огън. Кофа вода, дървен сандък с храна, друг сандък, служещ за маса — това бе цялата мебелировка. Залязващото слънце прозираше с розова светлина през палатката. Сейри Уилсън коленичи на земята край дюшека, на който, изтегнал се по гръб, лежеше дядото. Очите му бяха широко отворени и гледаха нагоре, бузите — почервенели. Той дишаше тежко.
Кейси хвана костеливата му ръка.
— Изморен ли си, дядо? — попита той. Широко отворените очи се отправиха по посока на гласа, но не намериха този, който говореше. Устните помръднаха, изговаряйки беззвучно някакви думи. Кейси напипа пулса на дядото, пусна ръката му и докосна с длан челото му. Тялото на стареца не се предаваше, в него ставаше борба — краката неспокойно се движеха, ръцете шареха по одеялото. Устните бъбреха непонятни думи, кожата под белите косми на брадата бе почервеняла.
Сейри Уилсън тихо попита Кейси:
— Знаете ли какво му е?
Той погледна сбръчканото й лице и пламтящите очи.
— А вие?
— Струва ми се, че знам.
— Какво? — попита Кейси.
— Може и да греша. Не ми се иска да говоря напразно.
Кейси обърна очи към потрепващото червено лице на стареца.
— Вие мислите… че има удар?
— Да — каза Сейри. — Не ми се случва това за пръв път. Този е третият.
Отвъд стените на палатката кипеше работа — сечаха се клони, тракаха съдини. Майката отметна края на брезента и надникна в палатката.
— Бабата иска да дойде тук. Може ли?
Проповедникът отвърна:
— Ако не я пуснем, ще се тревожи.
— Как е той — добре ли? — попита майката.
Кейси бавно поклати глава. Майката хвърли поглед към конвулсивно треперещото алено лице на дядото. Тя отпусна края на брезента и Кейси я чу да казва навън:
— По-добре е, бабо. Лежи, почива си.
Но бабата замърмори сърдито:
— Все пак ще вляза. Той е хитър, дяволът му с дявол. От него никога не можеш да научиш истината. — И тя се шмугна в палатката. Спря се край дюшека и погледна надолу към дядото.
— Какво ти е? — И дядото пак обърна очи към гласа и устните му конвулсивно потрепнаха. — Той обича да се цупи — каза бабата. — И хитрува. Отзарана не искаше да тръгва с нас и се канеше да бяга. А после изведнъж го заболя бедрото — с отвращение добави тя. — Той обича да се цупи. И по-рано е правил тъй — дуе се и с никого не говори.
Кейси рече кротко:
— Сега той не се цупи, бабо. Болен е.
— А! — Тя отново погледна надолу към стареца. — Тежко ли е болен?
— Много тежко, бабо.
Бабата постоя минута-две в нерешителност. После бързо каза:
— Защо не се молиш тогава? Проповедник ли си, или какво?
Силните пръсти на Кейси напипаха китката на бабата и здраво я стиснаха.
— Казах ти вече, бабо. Не съм вече проповедник.
— Нищо, моли се! — изкомандува тя. — Знаеш всичките молитви наизуст.
— Не мога — отговори Кейси. — Не зная за какво да се моля и на кого.
Бабата зашари с очи и спря погледа си на Сейри.
— Не иска да се моли! — рече тя. — Не съм ли ви казвала как нашата Рути се молеше, когато беше по-малка?
Ето как се молеше тя. — Край палатката мина някой, закривайки слънцето, и хвърли сянка върху брезента.
Старческото тяло продължаваше борбата, потрепвайки с всеки мускул. Изведнъж дядото се сви, сякаш го удариха. После притихна и престана да диша. Кейси го погледна в лицето и видя, че то става виолетово-черно. Сейри докосна проповедника по рамото и прошепна:
— Езикът, езикът!
Кейси кимна.
— Застани така, че бабата да не вижда какво става с него.
Кейси разтвори стиснатите челюсти на дядото и пъхна пръсти чак в гърлото му, мъчейки се да хване езика. И когато го освободи, от гърлото на стареца се изтръгна хрип и той конвулсивно въздъхна, поемайки въздух. Кейси вдигна от земята една пръчка и притисна с нея езика, вслушвайки се в неспокойното, хрипливо дишане.