Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Погледаха гробовете още малко, после заобиколиха корпуса, Флин пъхна глава в отворената врата, вмъкна се вътре и помогна на Фрея да го последва. Беше мрачно, само отделни лъчи светлина проникваха през увивните растения около прозорците. Фрея закри устата си с ръка и ахна:
— О, божичко!
През десет седалки от тях имаше човек. По-точно останките от човек. Седеше изправен като свещ, съвършено мумифициран, с празни очни кухини, суха кожа с картофен цвят, уста, покрита с паяжини и отворена широко сякаш в опит да поеме въздух. Не беше ясно защо е оставен тук, а не е погребан с останалите. Едва когато се приближиха, видяха причината — силата на удара беше изместила седалките от дясната част на кабината напред и ги беше събрала като мех на акордеон — бяха стиснали коленете на човека като менгеме, но не те, изглежда, го бяха убили. Причината за смъртта му по-скоро беше големият метален куфар в скута му: движението на седалките го бе навряло в корема му и беше смачкало органите му.
— Мислиш ли, че е станало бързо? — попита Фрея и извърна глава.
— Дано — отвърна Флин. — Заради него самия.
Приклекна и внимателно проучи куфара. Не изглеждаше нито повреден, нито пипан. Бързият оглед показа, че между седалките от другата страна на пътеката има още три такива. Те също бяха заключени и в добро състояние.
— Всичко е на мястото си — заяви Флин. — И е непокътнато. Хайде, ела. Хората на Моли ще са тук до няколко часа, те ще имат грижата за урана. Ние направихме каквото можахме.
Сложи ръка на лакътя й и тя се обърна, готова да тръгне към изхода. И изведнъж погледът й се спря върху изсушеното лице на мъртвеца. Беше само за миг, но успя да долови движение — нещо помръдна в едната очна кухина и сякаш се сгърчи. В първия момент Фрея си помисли, че си представя, но после, със свито от отвращение гърло, реши, че е червей или ларва. Едва когато си наложи да погледне по-отблизо, за свой ужас видя, че е стършел — тлъст, жълт и дебел колкото пръста й, той се измъкваше от главата на трупа. Последва го още един и още един, после два наведнъж. От черепа на мъртвеца долетя ниско жужене.
Можеше да се справи с всичко друго. Осите и стършелите обаче още от дете бяха нейният най-първичен ужас — единственото, което нито можеше да изтърпи, нито да преглътне. Тя изпищя, отскочи и размаха ръце. Движението стресна насекомите и те се издигнаха заплашително във въздуха. От гнездото им някъде отзад — с гневно жужене — започнаха да излизат все повече и повече. Един стършел се заплете в косата на Фрея, друг се блъсна в бузата й и тя се разпищя истерично.
— Не мърдай! — извика Флин. — Просто стой неподвижна!
Тя не му обърна внимание. Обърна се и се хвърли към изхода с размахани ръце. Спъна се в някакво увивно растение и се стовари на пода, което вече подлуди стършелите.
— За бога, не мърдай! — изсъска Флин, хвърли се върху нея и я закри с тялото си. — Колкото повече се движиш, толкова повече ги дразниш.
— Не… — изплака тя, цялата трепереше и се гърчеше. — Ти не разбираш, не мога…
Усети изгаряща болка във врата.
— Махни ги от мене! Моля те, махни ги от мене!
Той просто хвана китките й и сключи крака около нейните — изглеждаха, като че ли се бореха, — опря буза в тила й и с цялата си тежест я прикова към пода. Тя усети, че един от стършелите лази в крачола на панталона й, друг пълзеше по затворения й клепач, още два се движеха по устните й — най-ужасният й кошмар се сбъдваше, не, повече от най-ужасния. Нови ужилвания поне нямаше и макар все още да беше непоносимо да ги усеща върху кожата си, тя успя, с върховно усилие на волята и с тежестта на Флин върху себе си, да остане неподвижна.
А мъчението не спираше. Стършелите налитаха от всички страни — как беше възможно толкова много да се натъпчат в един-единствен череп? А после неочаквано, както ги беше връхлетял, роякът започна да се разпръсква. Жуженето заглъхна, насекомите по лицето и краката й вече ги нямаше. Тя остана просната на пода, вцепенена, със затворени очи и уста, боеше се, че и най-малкото движение ще ги накара отново да се нахвърлят върху нея. Флин вероятно си мислеше същото, тъй като мина доста време, преди Фрея да усети, че вдига глава и се оглежда. След кратка пауза и тежестта му се вдигна от нея.