Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Но страхът не го напускаше и след малко той го определи като страх от това, че никога вече няма да бъде щастлив. Беше се запознал с Каролайн Денди, когато тя бе на седемнайсет години, бе притежавал младото й сърце през целия й първи сезон в Ню Йорк, а след това го бе загубил — бавно, трагично, безнадеждно, защото не притежаваше богатство и не можеше да го спечели; защото с всичката енергия и добро желание на този свят той не можеше да открие себе си; защото, въпреки че продължаваше да го обича, Каролайн бе изгубила вяра и бе започнала да вижда в него нещо трагично, безсмислено и бедно, изхвърлено от огромния бляскав поток на живота, който неизбежно я привличаше.

Тъй като единствената му утеха беше, че тя го обича, той се крепеше слабо на нея; утехата му се прекърши, но той продължи да се крепи на нея, след което бе отнесен в открито море и изхвърлен на френския бряг все още с късчетата от нея в ръце. Разнасяше ги със себе си във вид на снимки, пачки писма и слабост към една сълзлива популярна песен, наречена „Сред моите сувенири“. Стоеше настрана от други момичета, като че ли Каролайн можеше някак да разбере за това и да откликне с вярно сърце. Писмото й му съобщи, че я е загубил завинаги.

Утрото беше чудесно. Пред магазините на Рю дьо Кастилионе собственици и клиенти бяха наизлезли по тротоарите и гледаха нагоре, защото един цепелин, бляскав и величествен, символ на спасение и гибел — на спасение, ако е нужно, чрез гибел, — се носеше из парижкото небе. Той чу как някаква жена каза на френски, че не би се учудила, ако от него започнат да падат бомби. След това чу друг глас, изпълнен с дрезгав смях, и празнотата в стомаха му се смрази. Обърна се рязко и застана лице срещу лице с Каролайн Денди и нейния годеник.

— А, Майкъл! Чудехме се къде се намираш. Питах в Гарънти Тръст, Морган енд Къмпани, а накрая писах писмо и до Нашънъл Сити44…

Защо не се отдръпнаха? Защо не се оттеглиха веднага, защо не тръгнаха заднишком по Рю дьо Кастилионе, пресичайки Рю дьо Риволи, през градините на Тюйлери и не продължаха да вървят все така, без да се обръщат и колкото могат по-бързо, докато избледнеят и изчезнат отвъд реката?

— Това е Хамилтън Ръдърфорд, годеникът ми.

— Виждали сме се преди.

— У Пат, нали?

— И миналата пролет в бара на хотел „Риц“.

— Майкъл, къде се криеше?

— Тук наоколо.

Тази агония. Пред очите му преминаха сцени от предишния живот на Хамилтън Ръдърфорд — бързо сменящи се картини, реплики. Спомни си, че беше чул как през 1920 г. той бил купил правото да провежда борсови операции за сто двайсет и пет хиляди долара, взети назаем, и точно преди кризата го продал за повече от половин милион. Не беше красавец като Майкъл, но беше привлекателен със своята жизненост, стабилност, авторитет; на ръст — по-висок от Каролайн точно толкова, колкото беше необходимо; Майкъл винаги бе изглеждал прекалено нисък за нея, когато танцуваха.