Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— За парите. — Той отново понечи да й разкрие какво се беше случило и отново нещо му каза, че моментът не е подходящ.

— В такъв случай как си обясняваш онова, което стана, когато се срещнахме миналия ден — отчаяно я попита той, — и това, което току-що се случи? Когато ние просто се преляхме един в друг както преди, като че ли сме едно същество, като че ли в двама ни тече една и съща кръв?

— О, недей — помоли го тя. — Не бива да говориш така. Вече всичко е решено. Обичам Хамилтън с цялото си сърце. Просто си припомням определени неща от миналото и ми става мъчно за теб… за двама ни… за всичко, което изживяхме.

Над рамото й Майкъл видя, че един мъж се приближава, за да му я отнеме. Обзет от паника, той затанцува и я отведе настрани, но другият неизбежно ги последва.

— Трябва да те видя насаме, поне за една минутка — каза й бързо той. — Кога ще може да стане?

— Утре ще дойда на чая у Джеби Уест — прошепна тя точно когато една мъжка длан учтиво се отпусна на рамото на Майкъл.

Но по време на чая у Джеби Уест той не можа да разговаря с нея. Ръдърфорд беше непосредствено до нея и всеки въвличаше другия в разговорите си. Тръгнаха си рано. На следващата сутрин с първата поща пристигнаха сватбените покани.

Тогава Майкъл, стигнал до отчаяние след дългото ходене напред-назад из стаята, се реши на дръзка постъпка — той писа на Ръдърфорд, като го помоли за среща на следващия ден следобед. По време на краткия телефонен разговор Ръдърфорд се съгласи, но за един ден по-късно. А до сватбата оставаха само шест дни.

Трябваше да се срещнат в бара на хотел „Йена“. Майкъл знаеше какво ще му каже: „Виж какво, Ръдърфорд, съзнаваш ли отговорността, която поемаш, като настояваш за сключването на този брак? Съзнаваш ли каква жетва на мъки и разкаяние си подготвяш, като подтикваш едно момиче да извърши нещо, което е в противоречие с инстинктите на сърцето й?“ Щеше да обясни, че бариерата, която е съществувала между него и Каролайн, е била изкуствена и сега вече е премахната, и щеше да поиска да поставят открито въпроса пред нея, преди да е станало прекалено късно.

Ръдърфорд щеше да се ядоса, възможно беше и да му направи скандал, но Майкъл чувстваше, че в момента се бори за живота си.

Завари Ръдърфорд да разговаря с един по-възрастен мъж, когото Майкъл беше срещал на няколко от сватбените тържества.

— Видях какво се случи с повечето от приятелите ми — казваше Ръдърфорд — и реших, че това не трябва да става с мен. Не е толкова трудно; ако вземеш едно разумно момиче и му разкажеш как стоят нещата, ако се държиш както трябва и се отнасяш честно с нея, това е брак. Ако се захванеш с измишльотини още в началото, ще се получи някоя от онези комбини — най-много след пет години мъжът се измъква или пък жената го поглъща и се стига до обичайната бъркотия.