Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Ръдърфорд каза:
— Ще ми бъде много приятно, ако дойдеш на ергенския обяд. Наел съм бара на хотел „Риц“ от девет часа. После непосредствено след бракосъчетанието ще има прием и обяд в хотел „Жорж V“.
— Освен това, Майкъл, вдругиден Джордж Пакмън организира тържество в ресторант „Ше Виктор“ и аз искам непременно да дойдеш. А също и на чая в петък у Джеби Уест; тя щеше да те покани, ако знаеше къде се намираш. Кой е хотелът ти, за да ти пратим покана? Разбираш ли, причината, поради която решихме да се оженим в Париж, е, че мама се намира тук в една частна болница, а и цялата ни фамилия е също тук. Освен това и майката на Хамилтън е в Париж…
Цялата фамилия — те винаги го бяха мразили, с изключение на майка й, винаги го бяха обезсърчавали в ухажванията му. Какъв дребен чип представляваше той в тази игра на фамилии и пари! Под шапката челото му се потеше от унизителния факт, че въпреки неговата бедност го смятаха достоен за толкова много покани. Обезумял, той започна да мънка, че щял да отпътува.
Тогава се случи нещо — Каролайн прозря дълбоко в него и Майкъл усети, че е разбрала. Тя видя огромната му болка и в нея нещо трепна и замря в извивката на устните и в очите й. Беше я трогнал. В нея отново се бяха надигнали всички незабравими трепети на първата любов; сърцата им някак си се бяха докоснали през разстоянието от две крачки парижка светлина. Тя внезапно се хвана за ръката на годеника си, сякаш за да се подкрепи с усещането от допира с него.
Разделиха се. В първия миг Майкъл тръгна бързо, но после се спря, като се престори, че гледа в една витрина, и ги видя в другия край на улицата да бързат към Плас Вандом — хора с много ангажименти.
Той също имаше ангажименти — трябваше да прибере дрехите, които беше дал за пране.
„Никога нищо вече няма да бъде същото — каза си той. — Тя никога няма да бъде щастлива в брака си, а аз изобщо вече няма да бъда щастлив.“
Двете ярки години на любовта му с Каролайн се върнаха обратно и се завъртяха около него като годините в теорията на Айнщайн. Надигнаха се непоносими спомени — за разходките с кола из осветения от луната Лонг Айланд, за щастливото време на Лейк Пласид, когато страните й бяха толкова студени, но топли под повърхността на кожата й, за изпълнения с отчаяние следобед в един малък ресторант на Четирийсет и осма улица през последните тъжни месеци, когато женитбата им бе започнала да изглежда невъзможна.
— Влез — провикна се той.
Беше портиерът с телеграма — груб, тъй като дрехите на мистър Кърли бяха леко протрити. Мистър Кърли даваше малки бакшиши, мистър Кърли явно беше дребен клиент.
Майкъл прочете телеграмата.
— Отговор? — попита портиерът.
— Не — отвърна Майкъл, след което добави просто така: — Вижте.
— Колко лошо… колко лошо — каза портиерът. — Дядо ви е починал.
— Не е чак толкова лошо — отвърна Майкъл. — Това означава, че ставам наследник на четвърт милион долара.
Закъсня само с един месец; след първото опиянение от новината той се почувства по-нещастен от всеки друг път. Тази нощ Майкъл лежа буден в леглото си, като се вслушваше в безкрайно дългия циркаджийски керван, който се точеше по улицата на път от един парижки панаир към друг.
Когато и последният фургон заглъхна в далечината, а ръбовете на мебелите придобиха пастелносин цвят от зората, той продължаваше да мисли за погледа в очите на Каролайн — погледът, който сякаш казваше: „О, защо не направи нещо? Защо не беше по-силен, защо не ме накара да се омъжа за теб? Не виждаш ли колко съм тъжна?“
Майкъл сви юмруци.
— Няма да се откажа до последния миг — промълви той. — Досега имах само лош късмет, може би най-после нещата са се променили. Човек взима това, което може, в зависимост от силата си и ако не мога да я имам, то поне тя ще встъпи в този брак с част от мен в сърцето си.
II
И така, след два дни той отиде на тържеството в ресторант „Ше Виктор“. Качи се на втория етаж в малкия салон, където трябваше да се съберат всички за коктейлите. Беше подранил — освен него имаше само още един висок и слаб мъж на около петдесет години. Заговориха се.