Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
IV
Събуди се щастлив. Вратите на света бяха отново отворени. Започна да чертае планове, перспективи, бъдеще за Хонория и за себе си, но изведнъж се натъжи, като си спомни за плановете, които бяха правили заедно с Хелън. Тя не беше планувала да умира. Истината бе в настоящето — има работа, която да работи, и човек, когото да обича. Но не да я обича прекалено много, защото знаеше вредата, която може да донесат един баща на дъщеря си или майка на сина си, като ги накарат да се привържат прекалено много към тях: после, когато се откъсне от тях, детето ще иска да намери същата сляпа привързаност и в брачния партньор и тъй като вероятно няма да я открие, ще загуби вяра в любовта и в живота.
Беше отново светъл, свеж ден. Той се обади на Линкълн Питърс в банката, където работеше, и го попита дали може да разчита, че ще вземе Хонория със себе си, когато тръгне за Прага. Линкълн беше съгласен, че няма причини за отлагане. Освен едно — настойничеството. Марион искала да го задържи още известно време. Била разстроена от случилото се и нещата щели да се загладят, ако чувствала, че всичко е под неин контрол за още една година. Чарли се съгласи, тъй като искаше единствено живото, реално дете.
После въпросът за гувернантката. Чарлс седна в една мрачна агенция и разговаря с момиче от Беарн и с дебела селянка от Бретан, нито едната от които не би могъл да понася. Имаше и други, които щеше да види на следващия ден.
Обядва заедно с Линкълн Питърс в ресторант „Грифон“, като се опитваше да прикрие възторга си.
— Нищо не може да се сравни с чувството към собственото ти дете — каза Линкълн. — Но ти също трябва да разбереш какво изпитва Марион.
— Тя е забравила колко упорито работих цели седем години оттатък — отвърна Чарли. — Тя помни само една нощ.
— Има и нещо друго. — Линкълн се поколеба. — Докато вие с Хелън обикаляхте Европа и пилеехте пари, ние едва се справяхме. Не успях да хвана от богатството, нямах никакви средства, освен застраховката си. Мисля, че Марион виждаше в това някаква неправда — към края ти даже не работеше, а ставаше все по-богат.
— Богатството хвръкна така бързо, както и дойде — каза Чарли.
— Да, голяма част от него остана в ръцете на портиерите, саксофонистите и метрдотелите — е, големият празник вече свърши. Казах това само за да поясня какво изпитва Марион към тези луди години. Ако се отбиеш в къщи около шест часа довечера, преди Марион да се е изморила прекалено много, ще можем да уредим подробностите веднага.
Когато се върна в хотела си, Чарли намери едно писмо, препратено по пневматичната поща от бара на хотел „Риц“, където си бе оставил адреса, за да може да се свърже с един свой познат.
Скъпи Чарли,
Ти се държа толкова странно, когато те срещнахме миналия ден, че си помислих дали не съм сторила нещо, с което да те обидя. Ако е така, не съм го съзнавала. Всъщност тази година мислих много за теб и през цялото време скрито се надявах, че ако дойда тук, може и да те видя. През онази щура пролет ни беше наистина много хубаво като например през нощта, когато открадна трицикъла на месаря, или оня път, когато си взе бомбето и бастуна и се опитахме да отидем у президента. Напоследък всички ми се струват така остарели, а аз изобщо не се чувствам стара. Не може ли да се срещнем някой ден в името на доброто старо време? В момента имам жесток махмурлук, но следобед ще се чувствувам по-добре и ще те потърся в сладкарницата на хотел „Риц“.