Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
В пет часа взе такси и купи подаръци за всички от семейство Питърс — оригинална парцалена кукла, кутия римски войници, цветя за Марион, големи ленени носни кърпи за Линкълн.
Когато влезе в апартамента, той разбра, че Марион е приела неизбежното. Сега тя го поздрави по-скоро като непокорен член на семейството, отколкото като външна заплаха. Бяха казали на Хонория, че ще замине с него; Чарли с радост забеляза, че от тактичност тя потисна огромното си щастие. Чак когато седна на коляното му, прошепна колко е радостна и въпроса „Кога?“, след което се измъкна при другите деца.
Той и Марион останаха сами в стаята за малко и подтикван от нещо, й каза смело:
— Семейните кавги са горчиво нещо. При тях не важат никакви правила. Те не са като болките или раните; те са като разрези на кожата, които не могат да зараснат, защото няма достатъчно материал. Бих искал двамата с теб да се разбираме по-добре.
— Някои неща се забравят трудно — отвърна тя. — Това е въпрос на доверие. — Той не отвърна нищо и след малко тя попита: — Кога мислиш да я отведеш?
— Веднага щом намеря гувернантка. Надявам се това да стане вдругиден.
— Невъзможно. Трябва да стегна багажа й. Не по-рано от събота.
Той се съгласи. Когато се върна в стаята, Линкълн му предложи нещо за пиене.
— Ще взема ежедневното си уиски — отвърна му той.
Тук беше топло, това беше дом със събрани около огъня хора. Децата се чувстваха обичани и в безопасност; майката и бащата бяха сериозни, бдителни. Те имаха много по-важни задължения към децата си, отколкото неговото посещение. Лъжицата с лекарството в края на краищата беше по-важна, отколкото обтегнатите отношения между него и Марион. Те не бяха глупави хора, но бяха изключително притеснени от живота и действителността. Той си помисли дали не би могъл да направи нещо, за да измъкне Линкълн от безперспективното му положение в банката.
Продължителен звън на вратата; момичето за всичко прекоси салона и тръгна по коридора. Вратата се отвори по средата на втория продължителен звън, после се разнесоха гласове и тримата вдигнаха погледи в очакване; Ричард се приближи, за да може да вижда коридора, а Марион стана. Прислужницата тръгна обратно, плътно следвана от гласовете, които в светлината на стаята се оказаха на Дънкън Шефър и Лорейн Куоръл.
Те бяха весели, шумни, направо ревяха от смях. В първия миг Чарли остана смаян — не можеше да проумее как се бяха докопали до адреса на Питърс.
— Ааа! — Дънкън дяволито помаха с пръст към Чарли. — Ааа!
Двамата отприщиха още една каскада от кикот. Разтревожен и изумен, Чарли бързо се ръкува с тях и ги представи на Линкълн и Марион. Марион кимна почти безмълвно. Тя бе направила крачка назад към камината, малката й дъщеря беше застанала до нея и Марион я прегърна през рамото.
С нарастващо раздразнение Чарли чакаше от тях обяснение за нахълтването им. След известно съсредоточаване Дънкън каза:
— Идваме да те поканим на вечеря. С Лорейн искаме да сложим край на цялата тая шушу-мушу история с потайния ти адрес.
Чарли се приближи към тях, сякаш искаше да ги застави да се върнат по коридора.
— Съжалявам, но не мога. Кажете ми къде ще бъдете и след половин час ще ви се обадя по телефона.
Това не им направи никакво впечатление. Неочаквано Лорейн седна на облегалката на едно кресло и като впери поглед в Ричард, извика:
— О, какво мило момченце! Ела тук, момченце.
Ричард погледна към майка си, но не помръдна от мястото си. Като сви открито рамене, Лорейн отново се обърна към Чарли:
— Ела да вечеряме. Братовчедите няма да имат нищо против. Виждам те толкова рядко. И то все сериозен.
— Не мога — отсече Чарли. — Вие двамата вървете да вечеряте, аз ще ви се обадя.
Неочаквано гласът и стана неприятен:
— Добре, ще вървим. Но аз не съм забравила, когато веднъж похлопа на вратата ми в четири часа сутринта и аз бях достатъчно добра, за да ти дам нещо за пиене. Хайде, Дънк.
Все така с бавни движения, с размазани и сърдити физиономии, с несигурни стъпки, те се отдалечиха по коридора.
— Лека нощ — каза Чарли.
— Лека нощ! — отвърна троснато Лорейн.