Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Майкъл реши, че е време да върне разговора на конкретното положение.

— Съзнавате ли отговорността, която поемате?

— Разбира се — прекъсна го Ръдърфорд. — Не се плаша от отговорност. Аз ще взимам решенията — справедливо, надявам се, но при всички случаи те ще бъдат окончателни.

— А ако започнете погрешно? — запита пламенно Майкъл. — А ако бракът ви не се основава на взаимна любов?

— Струва ми се, че разбирам какво искате да кажете — отвърна Ръдърфорд все така любезно. — И тъй като повдигнахте въпроса, позволете ми да ви кажа, че ако вие и Каролайн се бяхте оженили, бракът ви нямаше да издържи повече от три години. Знаете ли на какво се е основавала вашата любов? На съжаление. Съжалявали сте се един друг. Съжалението е немалко удоволствие за повечето жени и за някои мъже, но според мен бракът трябва да се основава на надеждата. — Той погледна часовника си и стана. — Имам среща с Каролайн. Не забравяйте, че обещахте да дойдете вдругиден на ергенската вечеря.

Майкъл усети, че мигът му се изплъзва.

— В такъв случай личните чувства на Каролайн не ви интересуват? — попита разярено той.

— Каролайн е уморена и разстроена. Но тя има това, от което се нуждае, и то е най-главното.

— Себе си ли имате предвид? — попита невярващ Майкъл.

— Да.

— Мога ли да попитам от колко време тя се нуждае от вас?

— От около две години.

Преди Майкъл да успее да му отговори, той си беше тръгнал.

През следващите два дни Майкъл се намираше в бездна от безпомощност. Преследваше го идеята, че е оставил нещо несвършено, което би развързало възела, стягащ още по-здраво превръзката пред очите му. Телефонира на Каролайн, но тя твърдеше, че й било физически невъзможно да се види с него до деня преди сватбата, за който ден го удостои с несигурна уговорка. После отиде на ергенската вечеря отчасти защото се боеше да остане сам в хотела вечерта и отчасти защото му се струваше, че с присъствието си на това събитие ще бъде някак си по-близо до Каролайн и няма да я изпуска от очи.

Барът на хотел „Риц“ беше украсен за случая с френски и американски знаменца, а една от стените бе покрита с огромно платно — предназначена за онези, които имаха намерение да чупят чаши.

По време на първия коктейл, изпит на бара, имаше доста разлети чаши от немалко треперещи ръце, но по-късно, с шампанското, се надигнаха вълни от смях и от време на време се подхващаха песни.

Майкъл с учудване забеляза огромната разлика в самочувствието му, породена от новия смокинг, от новия цилиндър и от новото му фино бельо; сега той изпитваше по-малко омраза към всички тези хора заради тяхното богатство и самоувереност. За първи път, откакто бе завършил колежа, той самият се почувства богат и уверен в себе си, почувства, че е част от всичко това, и даже се включи в номера на грубия шегаджия Джонсън, според който трябваше да се появи изоставената жена, в момента чакаща търпеливо в стаята от другата страна на коридора.