Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— За тържеството на Джордж Пакмън ли чакате?

— Да, казвам се Майкъл Кърли.

— Името ми е…

Майкъл не можа да го чуе. Поръчаха си пиене и Майкъл изказа предположение, че младоженците много добре се забавляват.

— Прекалено много — съгласи се другият, като се намръщи. — Не мога да разбера как издържат. Пристигнахме всички заедно с един и същи параход — пет ужасни дни на него, а след това две седмици в Париж. Вие… — той се поколеба, като се усмихна леко — извинете ме, но вашето поколение пие прекалено много.

— Не и Каролайн.

— Да, не и Каролайн. Тя пие само един коктейл и чаша шампанско и това й стига, слава богу. Но Хамилтън пие прекалено много и цялата тази тълпа младежи също. В Париж ли живеете?

— Засега — отвърна Майкъл.

— Не харесвам Париж. Съпругата ми, искам да кажа — бившата ми съпруга, майката на Хамилтън, Живее в Париж.

— Вие сте бащата на Хамилтън Ръдърфорд?

— Имам тази чест. И не отричам, че се гордея с него; това беше просто една забележка.

— Разбира се.

Влязоха четирима души и Майкъл вдигна нервно поглед. Изведнъж той почувства, че смокингът му е овехтял и протрит; сутринта си бе поръчал нов. Тези, които бяха влезли, бяха богати и в своето богатство се държаха свободно помежду си — едно красиво смугло момиче с къс истеричен смях, което бе виждал и преди; двама самоуверени мъже, чиито шеги неизменно опираха до скандала от предишната нощ и тазвечерните възможности, сякаш бяха главни действащи лица в някаква пиеса, която се простираше неопределено в миналото и бъдещето. Когато Каролайн пристигна, Майкъл успя да я види само за миг, но това бе достатъчно, за да забележи, че и тя като всички други бе напрегната и уморена. Под ружа беше бледа, а под очите й имаше сенки. Със смесени чувства на облекчение и наранено честолюбие той откри, че мястото му е далеч от нейното, на съвсем друга маса; трябваше му малко време, за да се ориентира в новата обстановка. Тя нямаше нищо общо с незрялото общество, в което се бяха движили с Каролайн; мъжете бяха на възраст все над трийсет години и се държаха така, сякаш притежаваха най-доброто на този свят. Непосредствено до него седеше Джеби Уест, която познаваше, а от другата страна един веселяк, който веднага започна да му говори за някакъв номер, замислен за ергенската вечеря — щели да намерят някоя французойка с истинско бебе на ръце, която да се развика: „Хамилтън, не можеш да ме изоставиш сега!“ На Майкъл идеята се стори изтъркана и безинтересна, но авторът й предварително се разтресе от смях.