Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Чакай — каза неловко Линкълн. — Никога не съм мислил, че си виновен за това.

— Хелън почина от болно сърце — каза тъпо Чарли.

— Да, от болно сърце — повтори Марион така, сякаш думите имаха друго значение за нея.

После, с отегчението, което я обзе след нейното избухване, тя го видя ясно и разбра, че някак си той беше успял да овладее положението. Марион погледна съпруга си и като не получи никакво съдействие от него, внезапно, като че ли ставаше дума за нещо маловажно, вдигна ръце.

— Прави каквото щеш! — извика тя, като скочи от стола си. — Тя е твоя дъщеря. Не съм аз човекът, който ще ти попречи. Мисля, че ако беше моя дъщеря, щях да предпочета да я видя… — Тя успя да се овладее. — Решавайте двамата. Аз не мога да издържам повече. Чувствам се зле. Отивам да си легна.

Тя излезе бързо от стаята; след малко Линкълн каза:

— Това беше тежък ден за нея. Ти знаеш колко дълбоко чувства… — Гласът му звучеше почти като извинение. — Когато една жена си втълпи нещо.

— Естествено.

— Всичко ще се оправи. Струва ми се, сега тя вече разбира, че ти можеш да се грижиш за детето, затова ние не можем да ти пречим, а и на Хонория също.

— Благодаря ти, Линкълн.

— Най-добре ще е да отида да я видя как е.

— Тръгвам си.

Когато стъпи на улицата, Чарли все още трепереше, но като повървя пеш по улица Бонапарт до брега на Сена, се оправи и когато прекоси реката, нова и различна на светлината на крайбрежните лампи, той изпита ликуващо чувство. Но когато се прибра в стаята си, не можеше да заспи. Мисълта за Хелън го преследваше. Хелън, която беше обичал толкова много до момента, в който всеки един от тях двамата бе започнал да обижда любовта на другия, да я разкъсва на парченца. През онази ужасна февруарска нощ, която Марион помнеше така живо, те се бяха карали кротко в продължение на часове. После Хелън му беше направила сцена в ресторант „Флорида“, при което той се бе опитал да я отведе вкъщи и тогава тя беше целунала младия Уеб както си седяха на масата; след това последваха онези нейни истерични думи. Когато се прибра вкъщи сам, вбесен завъртя ключа в ключалката. Откъде можеше да знае, че тя ще се върне след един час сама, че ще има снежна буря, в която ще се разхожда наоколо по леки обувки, прекалено разстроена, за да потърси такси? А сетне последиците — нейното, като по чудо, избягване на пневмонията и всички страхове и ужаси около тази история. „Помириха се“, но това беше началото на края; а Марион, която бе видяла сцената със собствените си очи и мислеше, че тя е една от многото в мъченическия живот на сестра й, никога не я забрави.

Връщането му към тази случка приближи Хелън до него и в бялата мека светлина, която се прокрадва в полусъня преди утрото, той усети, че отново разговаря с нея. Тя му каза, че той е напълно прав за Хонория и че тя иска Хонория да живее при него. Радвала се, че той се държи добре и има успех. Каза още много неща — много мили неща, — но беше седнала в една люлка, облечена в бяла рокля, и понеже се люлееше все по-бързо и по-бързо, накрая той не можеше да чува ясно думите й.