Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Какво мислиш, че ще направи?
— Не зная. Може да разруши находището, след като го разгледа, но не ми се вярва. Заприлича ми на гладиатор, който се готви за последен бой, без да знае срещу кого…
— Срещу драките?
— Може би. Ако искаха, досега драките да са унищожили находището. Според мен те също възнамеряват да го изучават. — Колин се изправи и потърка брадичката си. — Може би моментът не е най-подходящ, но…
— За какво? — впи поглед в него Амбър.
— Миньорите са прогонили драките. Казаха ми, че успели да завладеят лазерно оръдие и им нанесли значителни щети. Бойният кораб на драките се е оттеглил на далечна орбита. Лазертаун отново е под доминионски контрол.
Амбър сдържаше радостта си, чувствайки, че Скиталецът има да й каже нещо важно.
— Какво е станало? Къде е Джек?
— Било истински подвиг…
Тя скочи на крака.
— Какво е станало с Джек?
— Не са съвсем сигурни. Оцелелите миньори внесли лазерното оръдие в купола, с надеждата, че драките няма да посмеят да ги атакуват там. Джек обаче не се е прибрал с тях. Има един стар миньор в лазарета, казва се Богс…
— Познавам го. Всъщност и ти си го виждал. Той беше началник-смяна. Какво се е случило с него?
— Сърдечен пристъп. Ще се оправи, но… та той разказва, че докато бягали, Джек останал да задържи К’рок и берсеркера. После ги застигнал, но бил ранен… чували го как диша тежко, ала въпреки това продължавал да се сражава. Когато се втурнали към купола, той не могъл да ги последва. Останал е навън, Амбър.
— Но не е мъртъв. Сигурна съм в това.
Колин я погледна нежно. Младата жена се обърна и се освободи от ръката му.
— Знам, че не е мъртъв.
— Може би си права. Ако се чувстваш добре, ще сляза долу да се преоблека. Нуждаят се от хора, опитни в боравенето със скафандри, за да приберат вътре телата на убитите. Надявам се да не открия там Джек.
Амбър не каза нищо. Нямаше сили, а и гърлото й се бе свило. Чу вратата да се затваря зад Колин. Веднага след това се отпусна изтощено в креслото. Сви се на кравай и разтвори ума си, търсейки отчаяно.
„Спри, фантом. Не мога да продължавам нататък.“ — Джек се дърпаше вътре в костюма, но без никакъв резултат. Имаше чувството, че дори да изгуби съзнание, костюмът ще продължи да крачи напред.
„Господарю… позволи ми да те докосна.“
„Не!“
„Ти ме дари с живот, Джек.“
Той затвори очи. Неувереното присъствие в ума му бе изчезнало, заменено от постоянен, зрял контакт. Опитваше се да подчини съществото, да го прогони, но не можеше. То изгаряше ума му като нагорещено желязо.
„Махни се от мен.“
„Остави ме да ти помогна.“
Зад спуснатите му клепачи изплува чудовищният образ на берсеркера.
— Божичко — прошепна уморено Джек. — Искаш да ме държиш достатъчно дълго жив, за да можеш…
„Господарю!“
Джек отвори очи. Сторило ли му се бе, или съществото наистина имаше чувства? Наранени чувства. Само ако Амбър беше тук! Той изключи холографското поле и измъкна ръка от ръкавицата. Докосна кожата си на гърдите. Беше леденостудена. Натисна леко и веднага го прониза толкова силна болка, че щеше да се превие, ако костюмът не го държеше изправен.
„Трябва да вървим, господарю — повтаряше фантом. — Въпреки че не ми позволяваш да те излекувам… аз трябва да продължа. Нямаме много време.“
— Никъде няма да вървим — отвърна Джек. — Аз изключих полето. — Засмя се с тих, горчив смях. — Ще умра тук, затворен в това нещо, а когато дойде време да се излюпиш, няма да има нищо, освен вакуум.
„Джек. Моля те, включи холограмата.“
— Не. — Джек поклати глава. — Искам да стане така.
За един кратък миг долови нечие мислено докосване — не беше на фантом и му бе ужасно познато.
И двамата потрепнаха едновременно.
„Амбър?“
Но докосването бе изчезнало.
„Джек!“ — пробуди се отново фантом.
Преди да успее да отвърне, почувства как съществото го стиска в невидими клещи. Усещаше огромен натиск върху главата и шията си.
— Фантом. Какво, за Бога, правиш?
„Включи холограмата, Джек!“
Джек прибра ръка обратно в ръкавицата. След това размърда пръсти, изкушен да задейства оръжията.
„Не бих ти позволил, Джек. Не забравяй, че докато има живот, има надежда.“