Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Ето ги значи… — каза Гота Бранлин, с Гордо до себе си. Носеха усмивките си като отворени бръсначи, а черните им колелета бяха приклекнали зад тях. — Не са ли сладурковци, Гордо?
— Аха, нали?
— Това какво е? — с едно бързо движение Гота измъкна от ръката ми списанието, което бях донесъл в клас. То се разкъса по телчетата и на корицата Граф Дракула на Кристофър Лий изсъска от безпомощен гняв.
— Я виж тоз боклук! — каза Гота на брат си и Гордо се разсмя на рисунката на елегантния робот-жена от „Метрополис“.
— Мога да й видя проклетите цици! — рече Гордо. — Дай го насам!
Той сграбчи страницата, Гота също посегна и между ръцете им снимката се разтвори като погълната от киселина. Гота обаче докопа по-голямата част — онази, на която се мяркаха металните гърди — и я напъха смачкана и мръсна в джоба на джинсите си.
Гордо изписка:
— Ти, боклук такъв, дай ми я! — и издърпа останалата част от списанието, която Гота също теглеше.
След секунда и останалите телчета се предадоха и като прилепи на дневна светлина през прахта изпърхаха страниците с тъмни и бляскави сънища, герои и злодеи, и фантастични видения.
— Ти го скапа! — изврещя Гота.
Блъсна брат си толкова силно, че Гордо рухна по гръб в прахта и от устата му бликна слюнка. Седна с лице, подуто от гняв и с ужасяващ поглед, но Гота изнесе назад юмрука си и се извиси над него като Годзила над Хидра.
— Хайде, пробвай се само! — предизвика го Гота. — Пробвай се де!
Гордо остана където си беше. Лакътят му смазваше снимката, на която Кинг Конг се бореше с тлъста гигантска змия. Дори чудовищата си имаха техните противници и битки до смърт. Изражението на Гордо бе каменно и горчиво. Всяко друго дете, получило подобен тежък удар, щеше да изхълца поне веднъж. Предположих, че сълзата в семейство Бранлин е по-рядка и от драконов зъб и че всички тези непролети сълзи и горещ, стаен гняв са изкривили Гота и Гордо в онова, което представляваха днес — два звяра, които не могат да избягат от клетките си, без значение колко яростно се бият и колко далеч скитат на своите колела-лешояди.
Можеше дори да изпитам съжаление към тях, ако ми бяха оставили възможност. Но след това Гота възкликна:
— Кво имаме тука?
Той заграби от земята сандъчето, преди Джони дори да си помисли да го предпази.
Приятелят ми издаде задавен звук, когато Гота отвори ключалката и вдигна капака. Голямата груба ръка се пъхна вътре и започна да дърпа памучетата и да ги разгръща.
— Хей, човече! — каза бандитчето на брат си. — Я виж само кво си има индианчето! Върхове на стрели!
— Защо не ни оставите на мира? — попита Дейви Рей. — Не ви пречим да…
— Затваряй си плювалника, тъпанар такъв! — изрева Гота.
Гордо се надигна ухилен, братската им омраза бе забравена за момента.
И двамата се заеха да ровят в колекцията от върхове на стрели, пръстите им сграбчваха и стискаха. Не ми се щеше и да си представям как изглежда вечерята в дома на семейство Бранлин.
— Те са мои! — каза Джони.
Думите никога не бяха спирали Бранлин досега, не го сториха и този път.
— Принадлежат на мен — уточни Джони с блеснала по бузите пот.
Този път нещо в тона му накара Гота да вдигне поглед.
— Какво каза, негърска пот?
— Това са моите върхове на стрели. Аз… искам си ги.
— Искал си ги! — подигра му се Гордо.
— Вие, малки пикльовци, се опитахте да ни причините неприятности, нали? — дясната ръка на Гота беше пълна с върхове на стрели. — Отидохте да плачкате на шерифа и се опитахте да настроите татко срещу нас, нали?
Тази тактика не разклати вниманието на Джони.
— Върни ми ги — повтори той.
— Хей, Гота! Мисля, че индианчето си иска проклетите стрели!
— Момчета, защо не… — подех аз, но Гордо моментално ми скочи, сграбчи предницата на ризата ми и ме блъсна върху оградата.
— Малък пикльо — измляска той с уста. — Малко гейско пикалце!
Видях златното око на Рокет във фара да блясва за момент и да оценява ситуацията, после да изчезва.
— Ето си ги стрелите ти, индианче! — Гота метна тези, които държеше, през прашното игрище.
Джони потръпна, сякаш го бяха ударили с невидим боздуган. Гледаше как Гота отново пъха ръка в сандъчето, вади я и пръска небрежно върховете на стрелите, все едно са безполезни парченца камък.