Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Не мога!
— Какво ще остане от Готрайм, когато онези отидат там? — махна с ръка Рулке към Стената. — Не се съмнявай — Фейеламор ще ги пусне тук. Ако наистина не си способна да го откриеш, това е краят за всички нас. Но ако ти е останала искрица надежда, умолявам те — опитай се! Ще те подкрепям.
— Ще се опитам, но… много ми се събра за един ден. Отмаляла съм.
Рулке я сграбчи за ръцете и й лепна пламенна целувка.
— И аз — призна със свирепа усмивка, — но ей сега ще покажем колко струваме. Е, готова ли си?
Гърлото на Каран пресъхваше. Взе високия съд, закрепен в скоба, и изгълта сладкото питие.
— Готова съм! — увери го, щом си пое дъх, колкото и да не я държаха краката.
Свърза се с тях. Щом влезе в досег със съзнанието на Мейгрейт, сякаш от всички страни я обгърна диамант. Намери закрила, убежище и грижа — сега нищо нямаше да и навреди.
Рулке отправи зов към Аакан, към кароните през пробива във Възбраната. Мъката му по тях се отразяваше от един Път към друг, носена от Каран, която знаеше, че Мейгрейт ще защити телата им в Шазмак. Тласнати и от единствените по рода си дарби на трикръвната Мейгрейт, усъвършенствани десетилетия и изострени от желанието й да види предците си, двамата намериха целта.
„Кой ни вика?“ Гласът в умовете им прозвуча толкова ясно, че жената би могла да стои до тях върху машината. Звучен, но и леко дрезгав глас, сякаш бе прекарала живота си в задимени стаи. „Рулке, възможно ли е да си ти?!“ „Ялкара!“ — прошепна Мейгрейт по връзката.
— Ялкара! — избоботи Рулке. — Не мога да те видя. Покажи се. Отчаян съм!
Извлече кълбо от Стената и то спря до тях като лъскава метална топка. Струваше им се, че отразява цялата вселена, извиваща се във всички посоки към безкрайността. Отпред отраженията се замътиха, изчистиха се и изникна лицето, което Мейгрейт вече познаваше не по-зле от своето. Наистина беше Ялкара, но много постара от образа, съхранен в Огледалото. Дългата коса блестеше в сребристо. Устните й се размърдаха, а гласът й проникваше направо в главите им.
— Ялкара! — загърмя нетърпеливо Рулке. — Свикай Стоте. Настъпи нашият час, но сме на ръба на бездната.
„Коя е жената до тебе? — прошепна Ялкара. — Тя ли е?“
— Аз съм Мейгрейт, дъщерята на Аелиор. Фейеламор я събрала насила с фейлем, за да създаде трикръвна… мен. Аелиор е мъртва. С Рулке си дадохме обет завинаги.
„Мейгрейт… Аелиор…“ — потресена мълвеше Ялкара.
— А до мен е моята приятелка Каран. Тя също е трикръвна. „Толкова прилича на Елиенор!“ — Побързай — отрезви я Рулке. — Възбраната отслабва и ще изчезне неизбежно. Фейеламор е сътворила магически нанолет, а Мендарк — нова флейта от твоето злато.
„Но аз предупредих…“ — Пак това Лъжовно огледало! — не изчака думите й Рулке. — Дълго трябва да обяснявам. Бездруго създадох устройство, което ги превъзхожда — моята машина! — обяви гордо. — Най-сетне мога да ви прехвърля, за да се съхрани расата ни. Но не смея да прокарам Пътя оттук заради Фейеламор. Можете ли да го отворите откъм Аакан и да се насочите към моя портал?
„Ти се появи в последния момент — отговори Ялкара. — Нямахме надежда, скоро щяхме сами да потърсим края. Не е лесно, но вярвам, че ще успея.“ Двамата заедно сътвориха зачатъчни портали в двата края, но Рулке остави своя запечатан.
„Ще потърся Пътя към Сантенар оттук. Рулке, тези портали са твърде неустойчиви. Не можеш ли да закрепиш Възбраната по-добре?“ — Нуждаем се от късмет, за да я задържим изобщо — мрачно обясни той. — Нанолетът на Фейеламор е от златото на първата флейта.
„Тя е луда!“ — Или отчаяна. Идвайте по-скоро! Преходът ще е жесток към вас. Изпратете първо най-важните за оцеляването ни, защото ще става все по-зле.
„Само десетина от нас все още са плодовити. Четирима мъже и шест жени. Бдете над тях. Загубим ли ги, ще погинем.“ Рулке създаде с машината камера в Стената и я отдалечи от прозрачната леща. Имаше формата на сребърно яйце с кръгъл люк в края.
„Проследих Пътя към Сантенар“ — каза им Ялкара.
Нещо блъсна по камерата подобно на чук, ударил наковалня.
— Едва я крепя… — По брадата на Рулке се стичаше пот. — Изгубих ги! Не, всичко е наред!
Отвори люка с машината си — в камерата се бе появила жена, гола както при всеки преход между световете, зашеметена и беззащитна. Камерата се замъгли, нещо се опитваше да затръшне люка. Рулке трескаво нагласяше ръчките и колелцата на пулта.
— Изтичайте там да им помогнете в излизането! — обърна се към Мейгрейт и Каран. — Ех, че тежко…
Двете с общи усилия извлякоха жената, а след нея още седмина карони. Тесният люк ги затрудняваше, защото всички новодошли бяха едри хора. Преди да привършат, раната на Мейгрейт кървеше отново.