Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Воините изтичаха зад стената, която блокираше коридора и се струпаха зад нея. Каменният блок започна бавно да се движи. Той се плъзна настрани и затвори прохода. Заключващият механизъм изщрака силно.
Магьосниците зачакаха.
— Ако минат през това – каза Мейкин, – ще ги ударим с всичко, което ни е останало.
В коридора настъпи тишина, а след това в съзнанията им се разнесоха един след друг три ужасени вика. Тримата магьосници, които бяха останали в Крепостта, бяха убити.
Изведнъж, без предупреждение, каменната стена изригна. Парче скала удари Мейкин в челото. Връзката прекъсна за миг, но воинът бързо се излекува. На пода до него се търкаляха две тела. Той вля силата си в щита на останалите.
Атаката срещу тях не отслабваше.
Воините залитнаха назад, изтощени. Мейкин почувства със смайване, че собствената му сила се изчерпва. Бариерата потрепери и още двама магьосници паднаха, поразени от удари.
— Отстъпете – извика Болкан. – Повече нищо не можете да направите.
В облака от прах се появиха няколко фигури. Когато първият стигна до Мейкин, той отстъпи встрани. Мъжът го погледна презрително и го подмина.
— Ако стражниците са изпълнили заповедите ни, последната врата би трябвало да е блокирана още след падането на първата – изпрати мисловно послание Мейкин.
Първият сачаканец спря пред вратата. Към него се присъединиха още шестима. Достатъчен бе един удар, за да откъсне вратата от пантите й. Сачаканците излязоха под ярките лъчи на слънцето.
— Добре дошли в Киралия – каза водачът, обръщайки се към другарите си. След това се обърна и погледна към коридора.
Погледът му се спря на Мейкин.
— Ти. Ти изпращаше образите.
Невидима сила блъсна Мейкин напред. Денил усети страха му и изведнъж връзката с магьосника прекъсна. Денил примигна и пред очите му отново се появи стаята. Пийкин залитна към близкия стол и се свлече в него.
— Истина е – изпъшка той. – Акарин е бил прав.
Разнесе се шумолене на хартия. Денил погледна към Девин.
Магьосникът гледаше собствената си ръка, която стискаше един свитък. Той дори не бе забелязал, че е разкъсал собствения си план за възстановяване на Наблюдателницата. Разгъна го, приглади го и отново го нави.
Виждайки сълзите в очите на алхимика, Денил извърна глава. Девин се беше борил години наред, за да получи признание за своите методи за предсказване на времето и едва наскоро бе постигнал успех. Но сега вече нямаше никакъв смисъл да строят Наблюдателницата.
Денил погледна през прозореца. Учениците и магьосниците стояха сами или на групи в градината, замръзнали като статуи. Само няколко слуги се мотаеха наоколо, озадачени и изнервени от странното поведение на магьосниците.
В този миг нов образ от Крепостта се появи пред очите на онези, които имаха способността да го видят.
Когато общуването с Мейкин прекъсна, Лорлън установи, че стиска здраво парапета на терасата. Сърцето му биеше бясно — реакция на последните изпълнени с ужас минути на воина.
— Разпоредителю?
Лорлън се обърна към краля. Мъжът беше пребледнял, но лицето му бе изкривено от гняв и решителност.
— Да, Ваше величество?
— Призовете лорд Болкан.
— Да, Ваше величество.
Болкан веднага отвърна на мисловния зов на Лорлън.
— Кралят ви иска в двореца.
— Предположих. Вече съм на път.
— Той идва – каза Лорлън.
Кралят кимна. Той се обърна и тръгна обратно към кулата. Лорлън го последва, но замръзна на мястото си, когато в съзнанието му проблеснаха нови образи от Крепостта. Той почувства нещо остро върху гърлото си. Когато се фокусира върху реалното си обкръжение, забеляза, че и двамата съветници на краля са притиснали ръце към гърлата си.
Кралят ги погледна.
— Какво има?
— Лорд Мейкин е все още жив – отвърна лорд Ролдън.
Кралят хвана магьосника за ръката и я притисна към челото си.
— Покажи ми – нареди му той.
Образът, който изпращаше Мейкин, беше от външната страна на Крепостта. От сградата излизаха обикновено облечени сачаканци, някои от които водеха дребни, приличащи на лимеци животни.
В ухото на Мейкин прогърмя глас.
— Точно така. Кажи им следното. Аз ще...
— Карико! Виж какво намерих! – извика някаква жена.
Гласът дойде от вътрешността на Крепостта. От коридора, залитайки, се появи един магьосник и падна на колене.
Лорлън изненадано разпозна лорд Фергън. „Но разбира се – помисли си той. – Фергън беше отпратен...”