Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Аха, виждам, че славата ми ме е изпреварила.
— Бившият екипаж на бившия ти кораб може и да те е споменал.
— Мама му стара — измърмори Локи.
— Иска ли ви се да ви спасят?
— Всъщност да — отвърна Локи. — Ужасно любезно би било от ваша страна.
— Добре тогава. Нека приятелят ти се изправи. Сваляйте всички дрехи, и двамата.
— Какво?
Една стрела изсвистя във въздуха на няколко педи над главите им и Локи трепна.
— Събличайте се! Щом искате милосърдие, първо ни позабавлявайте! Твоят приятел, бабанкото, да става, и се събличайте голи и двамата!
— Не е истина! — възкликна Джийн, докато се изправяше.
— Вижте, може ли да ги пуснем на дъното на лодката? — провикна се Локи, докато изхлузваше туниката си. — Нали не искате да ги хвърлим през борда?
— Не — отвърна жената. — Ще ги задържим, както и лодката, дори и да не задържим вас. Долу бричовете, господа! Ха така!
След малко Локи и Джийн се изправиха, едва удържайки равновесие в клатушкащата се лодка, чисто голи, и силничкият вечерен вятър облъхна задниците им.
— Господа! — провикна се жената. — Ама каква е тази работа? Очаквах да видя саби, а вие ми вадите стилети!
Екипажът зад нея се разтресе от смях. Уродливи страже! Локи видя, че и още народ се е струпал по парапета на левия борд. Моряците, които ги сочеха с пръст и се кикотеха, бяха повече от целия екипаж на „Червеният вестоносец“.
— Какво има, момчета? Мисълта за спасение не ви съблазнява достатъчно ли? Какво е нужно, че да се надигнете там долу?
Локи отвърна с жест с две ръце, който беше научил като момче, който гарантирано предизвикваше сбивания в който и да било град държава на Теринския свят. Пиратската тайфа му го върна с какви ли не изобретателни вариации.
— Е, добре — извика жената. — Застанете на един крак. И двамата! Свий другия!
— Какво? — Локи се хвана за хълбоците. — Кой?
— Избери си един от двата като твоя приятел — отвърна тя.
Локи вдигна левия си крак над пейката и разпери ръце, за да запази равновесие, което беше все по-трудно. Джийн до него направи същото. Локи бе непоколебимо убеден, че от всяко разстояние те изглеждаха като двойка пълни идиоти.
— По-високо — нареди жената. — Жалка работа. Още може!
Локи вдигна коляно още половин педя по-нагоре и се втренчи дръзко в нея. Усещаше как десният му крак трепери — и от умора, и от нестабилната опора в лодката. Двамата с Джийн само след няколко мига щяха да се посрамят даже още повече.
— Чудно! — одобри жената. — А сега ги накарайте да потанцуват!
Пред очите на Локи засвистяха тъмните неясни очертания на стрели и той чу как тетивите иззвънтяха. Отскочи надясно, а те се забиха в средата на лодката и миг по-късно осъзна, че те не стреляха на месо. Морето мигом го погълна. Той се катурна във водата неподготвен, зарита с крака, изплава на повърхността и се закашля от неприятната солена вода, която му беше влязла в носа.
По-скоро чу, отколкото видя как Джийн изплю вода, когато изплува от другата страна на лодката. Пиратите вече ревяха и се превиваха от смях с ръце на кръста. Ниската жена ритна нещо и едно въже с възли се спусна от борда.
— Плувайте насам и издърпайте и лодката! — извика тя.
Вкопчени в планширите, Локи и Джийн зацапаха към кораба. Успяха да издърпат лодката до него и хлътнаха в сянката му. Краят на въжето с възли плаваше във водата. Джийн бутна силно Локи към него, все едно се страхуваше, че всеки миг ще го издърпат.
Локи се подпря на полирания черен дървен корпус, мокър, гол и бесен. Няколко груби ръце го награбиха на парапета и го прехвърлиха на борда. Пред погледа му изникна чифт износени кожени ботуши и той седна.
— Дано сме ви развеселили — рече той, — защото възнамерявам да…
Единият от ботушите го ритна в гърдите и го повали на палубата. Той се намръщи, реши, че няма нужда от нов опит да се изправя, и вместо това заоглежда собственичката на ботуша. Жената беше не просто ниска, а миниатюрна, дори от погледа на някой, който буквално беше под ботуша й. Беше облечена с износена небесносиня туника под свободна жилетка от черна кожа, украсена с нарези, по-скоро останали от бой със саби, отколкото последен писък на модата. Тъмната й коса — същински водопад от къдрици, беше пристегната зад врата й, а на колана й бе окачен цял арсенал от бойни ножове и саби. Раменете и ръцете й бяха мускулести и внушаваха сила. Това накара Локи бързо да потуши гнева си.