Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Нищо не е по-добро от личния контакт, писателче. Телефонът е прекалено безличен. Телефонът е за бъзльовци като ваша милост.
Гаражът се намираше в началото на Сагамор. Намерихме Уонслоу заврял глава в мотора на стар буик. Той изгони братовчед си от офиса, покани ни вътре, премести купчините счетоводни книги от столовете, за да можем да седнем, дълго си ми ръцете в малката мивка, после ни предложи кафе.
- Е? - попита, докато пълнеше чашите. - Какво е станало, та щатската полиция на Ню Хампшър ми е дошла на гости чак тук?
- Както ви казах вчера - отвърна Гахалоуд, - разследваме смъртта на Нола Келерган. И по-специално една автомобилна катастрофа, станала във вашата област на двайсет и шести септември седемдесет и пета година.
- Черният „Монте Карло“, а?
- Точно. Откъде знаете, че той ни интересува?
- Разследвате случая „Келерган“. По онова време и аз мислех, че има връзка.
- Наистина ли?
- Да. Тъкмо по тази причина си спомням колата. Искам да кажа, че с времето някои случки се забравят, други ви остават запечатани в паметта. Инцидентът с колата е от онези, които не се забравят.
- Защо?
- Знаете ли, за ченгето от малкото градче пътните произшествия са най-важната част от работата. Искам да кажа, че през цялата ми кариера единствените мъртъвци, които съм виждал, са били жертви на автомобилни катастрофи. Но в случая беше различно. През седмиците преди това всички бяхме уведомени за случилото се в Ню Хампшър. Издирваше се черен шевролет „Монте Карло“ и от нас се искаше да си отваряме очите. Спомням си, че през тези седмици, докато патрулирах, следях за шевролети, подобни на този модел и във всички цветове, и ги проверявах. Казвах си, че черната кола е лесно да се пребоядиса. Бях взел присърце този случай, като всички полицаи от района впрочем. Искахме на всяка цена да открием това момиче. И най-накрая една сутрин, докато бях дежурен, бреговата охрана ни съобщи, че вадят от океана автомобил, паднал от зъбера на Сънсет Коув. И отгатнете какъв модел беше автомобилът...
- Черен „Монте Карло“.
- В десетката. Регистриран в Ню Хампшър. С мъртвец вътре. Още си спомням момента, в който оглеждах колата - беше напълно размазана от падането, а човекът вътре бе станал на каша. Намерихме му документите - Лутър Кейлъб се казваше. Добре си спомням. Колата бе регистрирана на името на голяма фирма от Конкорд, „Стърн“ ООД. Щателно огледахме вътрешността - нямаше кой знае какво. Трябва да кажа, че водата беше причинила немалко вреда. Намерихме все пак останки от бутилки от алкохол, счупени на хиляди парчета. В багажника имаше само сак с малко дрехи.
- Багаж?
- Да. Да кажем, малко багаж.
- И какво направихте след това? - попита Гахалоуд.
- Свърших си работата. През следващите часове проверявах кой е човекът, какво е правил там и кога е паднал. Проучих този Кейлъб и познайте какво открих.
- Че е била подадена жалба срещу него в полицията в Орора -обяви Гахалоуд почти доволно.
- Точно! Мамка му, откъде знаете?
- Знам.
- Тогава помислих, че не може да е съвпадение. Първо се осведомих дали някой е обявил изчезването му. Искам да кажа, от опита ми с пътните произшествия знам, че винаги има близки, които се безпокоят, и често именно по този начин идентифицираме жертвите. Но в случая нямаше такова нещо. Странно, а? Веднага се обадих в „Стърн“ ООД, за да науча малко повече. Казах им, че съм открил един от автомобилите им, и те внезапно ме помолиха да почакам. Пуснаха ми музика, след което ме свързаха с господин Елайджа Стърн. Наследникът на рода Стърн. Лично. Обясних му положението, попитах го дали някой от автомобилите му не е изчезнал и той ме увери, че не. Казах му за черния шевролет и той ми обясни, че тази кола обикновено била използвана от шофьора му, когато не бил на работа. Тогава го попитах откога не е виждал шофьора си и той ми отговори, че го е пуснал в отпуск. „Откога точно е в отпуск?“, поинтересувах се. Отвърна ми: „От няколко седмици“. „И къде си прекарва отпуска?“ Каза ми, че няма представа. Всичко това ми се стори ужасно странно.
-И какво направихте? - попита Гахалоуд.
- Смятах, че сме открили заподозрян номер едно за отвличането на малката Келерган. И незабавно се свързах с началника на полицията в Орора.
- Обадили сте се на началника Прат?
- На началника Прат. Така се казваше, да. Информирах го за откритието си. Той ръководеше разследването на отвличането.
- И?
- Дойде същия ден. Благодари ми, внимателно изчете досието. Много симпатичен мъж. Огледа колата и каза, че за съжаление, не съответства на модела, който видял по време на преследването, и че затова се пита дали наистина е видял черен шевролет „Монте Карло“, или по-скоро „Нова“, много подобен модел, и че ще уточни всичко това с шерифа. Добави, че се е занимавал с този Кейлъб, но имало достатъчно оневиняващи обстоятелства, така че не е продължил по тази следа. Каза въпреки това да му изпратя моя доклад, което и сторих.