Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Една вечер той взе на ръце бебето на Хюрем, целуна го и го погали.
— Принце мой — помилва го той. Направи се, че говори на момчето: — Е, Мехмед хан. Днес говорихме с Ибрахим. Утре ще обявим брат ти принц Мустафа за наш престолонаследник. А ти като втори принц…
Какво? Хюрем не чу останалото. Пък и какво значение имаше то? Сюлейман прегръща нейното бебе, а обявява за престолонаследник сина на заточената Гюлбахар!
Пое си дълбоко дъх, за да потисне гнева, надигащ се в нея. Знаеше, че падишахът я следеше и очакваше нейната реакция.
В никакъв случай не биваше да обсъжда с него новината, преобърнала надеждите ѝ и всичките ѝ планове за бъдещето. Не биваше да показва, че е съсипана. Напротив, трябваше да изглежда радостна, че не нейният мъничък принц, а синът на Гюлбахар е обявен за престолонаследник. И по-важното — трябваше да убеди Сюлейман в това.
— Ваше Величество, каква добра новина е това — изправи се тя.
Прегърна Сюлейман с блестяща усмивка, прикриваща кървавите сълзи, които душата ѝ проливаше. А така ѝ се искаше да притисне принца до гърдите си и да се разридае.
— Говорихме с Ибрахим паша. Щом има един престол с двама наследници, трябва да се вземе решение. Не е редно да държим народа в неведение относно бъдещето. Мустафа хан е по-голям от брат си. По тази причина престолът се пада на старшия брат. Аз така мисля. И Ибрахим паша също…
„Пак това прасе!“, отекна вик в съзнанието на Хюрем. Знаеше си, че в тази работа имаше пръст Ибрахим. Направо ѝ беше обявил война. Докато Хюрем замисляше как да го отдалечи и раздели от Сюлейман, той вече е действал. С един жест само бе зачеркнал и Хюрем, и сина ѝ, мръсният му хърватин. Беше съсипал бъдещето им.
Моментално трябваше да избяга оттук. Трябваше да се отдалечи от Сюлейман. Нямаше да удържи още дълго напиращите викове и сълзи.
— Веднага трябва да кажа тази добра вест на майка Хафса — каза тя и скокна от мястото си.
Точно когато щеше да отвори вратата и да се хвърли навън, Сюлейман викна след нея.
— Стой, усмихната красавице! Имам още една новина. По-скоро две.
Сега оставаше да е повикал Гюлбахар хасеки да се завърне от заточението. Не, на това вече нямаше да издържи. За една вечер не можеше да понесе три нещастия.
Бавно се обърна. Погледна въпросително султан Сюлейман, който я гледаше с радост на лицето.
— Първото е следното… Пири Мехмед паша доста остаря. Вече е на възраст, трябва да се оттегли и да отглежда лалета в градината на конака си. И ние му дадохме двеста хиляди акчета. Постът на велик везир няма да остане празен, разбира се, ще назначим Ибрахим паша на него и ще му дадем печат…
Хюрем отново оглуша. Гласът на Сюлейман бучеше, сякаш отекваше в купола на хамама, но тя не го чуваше. Беше свършено. Едно хърватско прасе ѝ бе отнело всичко. Могъществото, което преследваше, властта, бъдещето на сина ѝ и нейното — всичко.
— Чакай, не съм приключил — каза падишахът. — Дадохме и сестра ми Хатидже султан на Ибрахим паша. Ще има сватба, Хюрем, сватба! Хайде да видим нашите сватби приличат ли на онези там при вас?
Досега Хюрем не бе прекарвала такава дълга и тягостна нощ. Бе съсипана — докато се опитваше да прогони кошмарите, които прелитаха в главата ѝ, тя бе принудена да се преструва, че е полудяла от желание и наслада от милувките на султан Сюлейман, който не излизаше от прегръдките ѝ от деня, в който се бе завърнал от похода срещу Родос. Тя стенеше, викаше, хапеше, хленчеше, съпротивляваше се и после се предаваше. Освен това използва всичките си умения, за да подлуди Сюлейман, въпреки цялата ярост, надигаща се в нея. Вече се беше научила изкусно да използва устата си. Владетелят много харесваше такива ласки. Когато огънят в него загаснеше, това беше начинът отново да бъде разпален. Тази вечер Хюрем изобщо не възрази. Успя да представи виковете на душевна мъка за стонове от наслада. Изпълни и най-необикновените желания на султана с луда страст, сякаш с нетърпение ги бе очаквала. И защо да не ги изпълни, в края на краищата тя беше една наложница. На всичкото отгоре московска наложница. Гяурка. Безбожница. Ето че Ибрахим я беше затрил и погубил за една вечер. Хюрем имаше нужда от обич и беше пленница на любовта. Щом е така, тя пък трябва да изпълни задълженията на любовното пленничество по най-добрия начин. А и не остана друга спасителна сламка, за която да се задържи.
През тази нощ главата на Хюрем сякаш бе щурмувана от милиони скорпиони. Скорпиони, заплашително вдигнали смъртоносните си опашки, постоянно вливащи отрова в мозъка и мислите ѝ.
— Бъди нащрек — предупреждаваше я един от тях. — Скоро Ибрахим ще поиска и ти да бъдеш изхвърлена от двореца.