Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Джафер кимна с глава.
— Хайде сега, кажи ми — и сърцето ти ли е силно, колкото мишците ти?
— Разбира се, че е.
— И то ли, както мишците ти, очаква заповедите на господарката ти?
Черноликият момък кимна утвърдително.
— Врагът на Александра и твой враг ли е?
— Да, и мой враг е.
Гласът на Джафер стана дрезгав от нарастващото вълнение. А в очите на стареца, който все още стискаше яката му, сякаш имаше огън.
— Щом е тъй, ще ти кажа следното, Джафер ага. И мишците, и сърцето ти да са готови, когато настъпи денят. Ако трябва сабя — сабя да е, ако трябва кинжал — кинжал, ако пък трябва отрова — отрова… Вече и ти си Азраил.
Дълбока тревога гнетеше душата на Хюрем, ако и да имаше огромно сърце, както бе казал Тачам Ноян на Джафер. Всички планове, които тя беше кроила, се разпадаха един по един.
Сюлейман се бе завърнал от Родос значително променен. Любовта му към Хюрем беше несъмнена. Отново трепваше, когато споменаваше името ѝ.
— Само в твоите ръце намирам спокойствие — казваше.
Вълнуваше се от песните на Хюрем, издекламира ѝ още една строфа, с която бе допълнил газелата за нея. Не пренебрегваше и малкия Мехмед. Взимаше го на ръце, галеше го, говореше му:
— Моят принц!
На пръв поглед всичко беше прекрасно. Но имаше промяна. Сякаш погледът на Сюлейман бе помръкнал.
Понякога вечер той слагаше глава на рамото ѝ и се отнасяше с часове, без да продума. После си спомняше за преживяното по време на обсадата на Родос. Хюрем отново долавяше онзи блясък в очите му, който обичаше и с който бе свикнала. Взорът му искреше, докато разказваше как, стъпил на една скала, се бе накарал на еничарите: „Ах, вие, страхливци, за войници ли се мислите!“. И дотук! Блясъкът отново угасваше, щом споменеше за жертвите, за натръшканите до крепостните стени безжизнени тела на млади мъже с разпорени кореми, с откъснати ръце и крака… За миризмата на смърт, стелеща се из околностите на Родос. За онази непоносима смрад на разлагащо се месо, носеща се от раните на войниците. Колко обезглавени тела и колко глави без тела бяха събрали… Как бяха търсили собствениците на главите и телата и как се бяха опитвали да ги съединят, преди да ги погребат…
Хюрем много се учуди на това. Очите на Сюлейман я гледаха, но Хюрем не бе сигурна, че младият падишах я вижда.
— Защото моите войници вярват, че обезглавеното тяло не може да бъде прието в Рая. А пък ние всички вярваме, че ще отидем там, ако умрем в битка. Поради това отиваме на война, както ходим на сватба. Безчет войници оставихме обезглавени в гръдта на Родос. Сега тези глави търсят своите тела пред вратите на Рая.
Една вечер султанът ѝ рече:
— Знаеш ли, Хюрем, всъщност единственото нещо, от което имат нужда и хората, и владетелите, са мир и спокойствие. Защо всички народи и всички религии се опитват да се хванат за гушите? Не сме ли всички раби на един Бог?
Хюрем се озадачи, че владетелят, постигнал две бележити победи през няма и две години, откакто се бе възкачил на престола, изрича такива думи.
— Негово Величество, разбира се, знае най-добре — каза тя. — Но щом ме пита, ще кажа, че причината е в тестото, от което е замесен човекът.
Сюлейман стана и отиде до Хюрем, която бродираше. Хвана ръката ѝ, вдигна я на крака. Прегърна я силно. Ето затова обичаше това момиче! Говори умно. Питаш ли я нещо, казва, каквото мисли. Знаеш, че в думите ѝ няма умисъл и коварство. Споделя, каквото ѝ е на сърце, и се засмива. А усмивка ѝ разсейваше мъката и грижите на Сюлейман.
— Хем в тестото, хем в съдбата — допълни султанът. — Например вземи мен. Само за мир мечтая, а се налага да воювам. Дори да победиш, не можеш да спреш. Какво да правим, такава е съдбата ни, отредена от Твореца. Очевидно аз ще съм владетелят, който се отвращава от войната, но непрекъснато воюва.
Хюрем не можа да вникне в мъдростта на тези слова. Не знаеше дали тази осезаема промяна в султана е знак за добро или лошо.
Не се наложи да чака дълго, за да получи отговор. За кратко време — с три свои решения — султан Сюлейман преобърна и живота, и плановете ѝ за бъдещето.