Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Именно затова долетях предната вечер в Швейцария — да седнем на четири очи и да обсъдим всичко най-подробно.
Този път обаче се изхитрих.
Вместо да се кача на редовен полет и да рискувам да ме арестуват за опипване на стюардесите, пристигнах с частен самолет — един разкошен „Гълфстрийм III“. С мен дойде и Дани, който сега ме чакаше в хотела, сиреч шансът бе деветдесет на сто, че се е заиграл отборно с четири швейцарски курви.
Та ето къде седях сега с усмивка на лицето и отчаяние в душата, докато гледах как Роланд и жена му се справят с масата с десертите.
Накрая търпението ми се изчерпа и рекох най-любезно:
— Вие двамата сте страхотни домакини и не знам как да ви се отблагодаря. За съжаление трябва да гоня самолет за Щатите, така че, ако нямаш нищо против, Роланд, дай да се залавяме за работа. — Вдигнах вежди и се усмихнах срамежливо.
Майстор-фалшификаторът се ухили:
— Разбира се, приятелю мой. — После каза на жена си: — Скъпа, защо не се захванеш с вечерята?
Вечеря ли? — рекох си. — Сега я вапцахме!
Тя кимна весело и се извини, че ни напуска, след което Роланд грабна от масичката още две ягодки в шоколад — номер двайсет и едно и двайсет и две, ако не ме лъжеше паметта.
Поех дълбоко въздух и рекох:
— Това, което най ме притеснява след смъртта на Патриша, Роланд, е как да извадя парите си по сметката с „Юнион Банкер Приве“. А и какво име да ползвам впоследствие. Защото едно от нещата, покрай които се чувствах удобно, беше възможността да използвам името на Патриша. Имах й пълно доверие. И я обичах. Кой е знаел, че тъй ненавременно ще си отиде? — Поклатих глава и въздъхнах дълбоко.
Майстор-фалшификаторът вдигна рамене и каза:
— Вестта за смъртта на Патриша е скръбна, естествено, но не е повод за тревога. Парите вече са прехвърлени в две други банки, които никога не са виждали Патриша Мелър. Създадени са всички необходими документи, всеки един с оригиналния подпис на Патриша, или с изключително сполучлива имитация на подписа й, да кажем. И са със задна дата, предшестваща кончината й. Парите ти са на безопасно място, приятелю. Нищо не се е променило.
— Но на чие име са?
— На името на Патриша Мелър, разбира се. По-добро подставено лице от мъртвеца няма, скъпи ми приятелю. Никой в двете банки не е виждал през живота си Патриша Мелър, а парите са по сметки на името на твоите корпорации на приносител, чиито удостоверения са у теб. — И майстор-фалшификаторът вдигна рамене, един вид: „В света на майстор-фалшификациите, това не е кой знае колко трудно.“ После добави: — Извадих парите от „ЮБП“ по една-единствена причина — Сорел е загубил позициите си там. Затова реших, че е по-добре да действаме разумно, отколкото после да съжаляваме.
На това му се казва майстор-фалшификатор! Абсолютно бе оправдал всичките ми надежди. Напълно — или почти — струваше значителното си тегло в злато. Пък и бе успял да превърне смъртта в… живот! Точно както би искала леля Патриша. Името й вечно да живее в гнилите подземия на швейцарската банкова система. На практика майстор-фалшификаторът я беше обезсмъртил. А тя така бързо… си отиде… дори не успяхме да се сбогуваме. Но бях готов да се обзаложа, че поне една от последните й мисли се е отнасяла до проблема, който неочакваната й кончина би създала за любимия й племенник по съребрена линия.
Майстор-фалшификаторът се приведе, избра си следващите две ягодки в шоколад — номер двайсет и три и двайсет и четири — и ги запредъвква. А аз рекох:
— Да ти кажа право, Роланд, в началото Сорел страшно ми допадна, но сега изпитвам някакви смътни съмнения. През цялото време разговаря с Камински, а това ме притеснява. Ако нямаш нищо против, бих желал да прекратя отношенията си с „ЮБП“.
— Винаги ще се съобразявам с желанията ти — отвърна майстор-фалшификаторът, — а в този случай смятам, че решението ти е крайно мъдро. Както и да е, няма повод да се тревожиш по отношение на Жан Жак Сорел. Макар да е французин, той продължава да живее в Швейцария, където американското правителство и с пръст не може да го пипне. Няма да те предаде.
— Не се и съмнявам — отвърнах, — но не става дума за доверие. Просто не желая хората да знаят с какво се занимавам, хеле пък някой като Камински — усмихнах се, да му покажа, че се шегувам. — Както и да е. От една седмица се мъча да се свържа със Сорел, но от кабинета му ми казват, че бил в командировка.