Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Майстор-фалшификаторът кимна:
— Така е. Мисля, че в момента е в Съединените щати. За срещи с клиенти.
— Така ли? Това е нещо ново. — Не знам защо, но тази информация ме разтревожи.
А Роланд отвърна с равен глас:
— Ами, той има доста клиенти там. Познавам неколцина, но не повечето.
Кимнах и отдадох предчувствието си на някаква безсмислена параноя. Петнайсет минути по-късно вече стоях отвън на входната врата, с торбичка швейцарски вкуснотии за из път. С майстор-фалшификатора се прегърнахме за довиждане.
— Au revoir! — рекох, което на френски означава довиждане.
Впоследствие си дадох сметка, че по-подходяща за случая е щяла да бъде думата сбогом.
Едва в петък сутринта, малко след десет часа, успях да се добера до плажната ни вила в Уестхамптън. Единственото, за което си мечтаех, бе да се кача горе, да гушна Чандлър, после да се налюбим с Графинята и да се наспя. Но явно не ми е било писано. Нямаше и трийсет секунди, откакто си бях влязъл у дома, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Гари Делука.
— Извинявай за безпокойството — каза Ръсчо, — но от вчера сутринта те търся. Смятам, че би те заинтересувало да знаеш, че вчера сутринта привлякоха под отговорност Гари Камински. В момента е в ареста в Маями, без право на освобождаване под гаранция.
— Нима? — отвърнах с равен глас. Бях толкова каталясал, че не успях да проумея казаното напълно, поне в началото. — За какво са го подвели?
— Пране на пари — отвърна глухо Делука. — Името Жан Жак Сорел говори ли ти нещо?
Тоя път не само се събудих, ами направо подскочих, майка му стара!
— Смътно… Май се запознахме, когато ходих в Швейцария. Защо?
— И той е привлечен — каза Носителят на лоши новини. — В същия пандиз е с Камински. И той без право на освобождаване под гаранция.
Глава 29.
Отчаяни мерки
Докато седях в кухнята и четях обвинителните актове, направо ми пламна главата. Колко банкери има в крайна сметка в Швейцария? Сигурно само в Женева са над десет хиляди, а аз да взема да нацеля точно онзи, който от глупост се беше оставил да го арестуват на американска територия. Какви бяха шансовете в това отношение? А още по-жалкото беше, че го бяха привлекли под някакво нямащо нищо общо с мен обвинение, за някакви пари от наркотици, които се перели чрез състезания с морски скутери.
Междувременно Графинята много бързо се усети, че става нещо ужасно, единствено поради факта, че не й се бях нахвърлил в момента, в който влязох у дома. Но и без да си правя труда, знаех, че няма да мога да го вдигна. Бях успял да не допусна в мислите си думата „импотентен“ не за друго, а защото имаше куп негативни отсенки, когато става дума за мъж с истинска власт, за какъвто все още се смятах, въпреки че бях станал жертва на непредпазливостта на швейцарския ми банкер. Така че предпочитах да мисля за себе си като „мека пишка“ или „пишка-спагет“, което бе много повече по вкуса ми, отколкото ужасното понятие „импотентен“.
Така или иначе, пенисът ми се беше скрил в долната част на корема ми — свил се до размерите на гумичка за молив, — та се наложи да кажа на Графинята, че съм болен и страдам от джетлаг.
По-късно вечерта влязох в дрешника си и си подбрах облекло за в затвора — чифт избелели дънки левис, семпла сива тениска с дълъг ръкав (за всеки случай, ако в пандиза застудее) и чифт стари разкапани маратонки „Рийбок“, с минимални шансове някой двуметров чернокож на име Бъба или Джамал да поиска да ми ги отнеме. Бях гледал по филмите как винаги ти вземат маратонките, преди да те изнасилят.
В понеделник сутрин реших да не ходя на работа — струваше ми се все пак по-достойно да ме арестуват сред удобството на собствения ми дом, отколкото в мрачния чатал на Куинс — Уудсайд. В никакъв случай нямаше да им позволя да ме арестуват в „Стив Мадън Шуз“, което би дало на Обущаря прекрасната възможност да ме преебе по отношение на опциите върху акциите. Както и целият останал Свободен свят, и мадънци щяха да научат за задържането ми от първата страница на „Ню Йорк Таймс“. Нямах намерение да им доставя удоволствието да гледат как ме извеждат закопчан; исках да запазя това удоволствие за Графинята.