Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
След това обаче стана нещо странно, а именно: нищо не стана. Нямаше призовки, нямаше неочаквани посещения от агент Коулмън, нямаше внезапни обиски на ФБР в „Стратън Оукмънт“. В сряда следобед вече се питах какво става, майка му стара? Бях се скрил в Уестхамптън още от петък и се правех, че ме е подгонила жестока диария, което до голяма степен си беше вярно. Сега обаче излизаше, че съм се криел безпричинно — май никой не се канеше да ме арестува!
С настъпването на четвъртъка мълчанието стана непоносимо, затова реших да рискувам и да звънна на Грегъри О’Конъл — адвоката, препоръчан ми от Бо. На мен ми се стори идеален източник на информация, тъй като именно той преди шест месеца се бе свързал с Източния район и разговарял с Шон О’Шей.
Естествено, нямах никакви намерения да разголвам душата си пред Грег О’Конъл. В края на краищата той си е адвокат, а на никой адвокат не можеш да имаш пълно доверие, особено на такъв по криминални дела, който автоматично губи правото си да те представлява в момента, в който осъзнае, че действително си виновен. Затова в играта съществуваше неписана и неизказана договорка между престъпника и неговия адвокат, според която престъпникът се заклева пред адвоката си, че е невинен, а адвокатът помага на престъпника глупавото му оправдание да прерасне в съдебна защита, която да покрива слабите точки в глупавото му оправдание.
Така че лъгах Грег О’Конъл по телефона като за световно, как по погрешка са ме забърсали за чужд проблем, понеже семейството на жена ми в Англия ползвало същата банка като някаква корумпирана федерация по морски скутери, което, разбира се, било чисто съвпадение. И докато пробутвах тази първоначална версия на глупавото ми оправдание на бъдещия ми адвокат и му разправях как прекрасната леля Патриша се радвала на живота, което ми се стори по-убедително, започнах да съзирам плахи лъчи надежда.
Разказът ми звучеше напълно правдоподобно, ако ме питате, до момента, в който Грегъри О’Конъл попита леко скептично:
— А как е успяла една шейсет и пет годишна пенсионирана учителка да се сдобие с трите милиона в брой, с които е открила сметката?
Хм-м-м… малка пробойна в разказа ми, май никак не е на добре. Нямах друг избор, освен да се правя, че не знам.
— Ами, че откъде да знам? — попитах най-невинно. Точно така, тонът ми беше напълно подходящ. Вълка може да е с ледено самообладание, когато му се наложи, дори сега — при най-отчайващите обстоятелства. — Виж какво, Грег, Патриша — Бог да я прости! — все разправяше как бившият й съпруг бил летец-изпитател на първия вертикално излитащ изтребител „Хариер“. Бас държа, че КГБ са били готови яко да плащат за сигурни сведения по този проект; така че защо изключваш да е получавал пари от КГБ? Доколкото си спомням, тоя тип самолети бяха най-авангардните за времето си. И забулени в тайна. — Исусе Христе! Какви са тия шибани глупости, дето ги плещя?
— Добре, ще се обадя на няколко души и ще им обърна внимание — каза любезният ми адвокат. — Но в едно отношение съм объркан, Джордан. Би ли ми изяснил тази твоя леля Патриша жива ли е, или не? Току-що рече „Бог да я прости“, а само преди две минути ми разправяше, че била жива и здрава в Лондон. Няма да е зле да знам точното й състояние.
О-о! Май тоя път наистина изтървах топката. В бъдеще трябва да внимавам повече относно жизнения статут на леля Патриша. Сега обаче нямах друг избор, освен да блъфирам:
— Зависи кое е по-полезно за моето положение, кое прави защитата ми по-силна — животът, или смъртта?
— Ами-и-и-и-и, никак не би било зле, ако тя може да се яви и да потвърди, че парите са си нейни, или поне да подпише клетвена декларация в този смисъл. Така че, мен ако ме питаш, по-добре ще е да е жива.
— В такъв случай смятай, че е съвсем жива! — отвърнах самоуверено, имайки предвид майстор-фалшификатора и способността му да създава всякакви чудесни документи. — Тя обаче не обича да нарушават личното й спокойствие, така че ще се наложи да се задоволим с клетвена декларация. Пък и, доколкото знам, тя от известно време напълно се е усамотила.
Пълна тишина отсреща. Едва след цели десет секунди адвокатът най-сетне промълви:
— Добре, добре! Мисля, че нещата вече ми се поизясниха. Ще ти се обадя пак след няколко часа.
Само след час Грег О’Конъл наистина пак се обади и рече:
— По твоето дело няма нищо ново. А самият Шон О’Шей напуска след две-три седмици и се присъединява към редиците на наша милост, скромните адвокати, така че беше по-откровен с мен, отколкото всеки друг път. Каза, че твоето разследване се тикало все още само от оня образ Коулмън. Никой от федералната прокуратура не проявявал интерес. Що се отнася до швейцарския банкер, нямало нищо, което да го свързва с твоя случай, поне засега. — И продължи още няколко минути да ме успокоява, че съм бил общо взето на чисто.