Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
След като окачих слушалката, анулирах първите две условни думички общо и взето и като куче с кокал се вкопчих в последните две: на чисто. Но все пак трябваше да се чуя и с майстор-фалшификатора, за да преценя истинския размер на щетите. Ако и той, като Сорел, беше в някой американски затвор — или пък в швейцарски пандиз, в очакване да го екстрадират в Съединените щати, значи още бях затънал дълбоко в лайната. Но ако оставаше на свобода — ако и той беше „на чисто“ и можеше все още да практикува почти неизвестното изкуство на майстор-фалшификациите, значи може да се надявам да ми се размине.
Обадих се на майстор-фалшификатора от един от автоматите в ресторанта „Стар Богс“ и със затаен дъх изслушах как швейцарската полиция провела обиск на офисите му и конфискувала цели кашони с документация. Да, и него искали да го разпитват в Америка, но не, засега поне, доколкото знаел, към него нямало повдигнати обвинения. Успокои ме, че швейцарското правителство в никакъв случай нямало да го предаде на Съединените щати, макар вече да не можел да пътува свободно извън Швейцария, тъй като Интерпол можел да го арестува въз основа на международна заповед за задържане.
Най-сетне стигнахме до сметките с титуляр Патриша Мелър, при което майстор-фалшификаторът заяви:
— Част от документите са конфискувани, но не защото самата тя е цел на някакво конкретно разследване; просто ги отнесоха в тарапаната. Но ти, приятелю мой, не се притеснявай; никъде в документите ми няма и помен от нещо, което да подсказва, че парите не са всъщност на Патриша Мелър. А след като тя вече не е между живите, бих ти предложил да не работиш повече с тези сметки, докато отмине бурята.
— И дума да не става — отвърнах, захапал последните две думички, отмине и бурята, — но не достъпът до парите е главната ми грижа. Най-вече ме тревожи това, че Сорел може да започне да сътрудничи на американското правителство и да им каже, че сметките са мои. А това ще ми причини страхотен проблем, Роланд. Нямаше да е лошо да има някакви документи, от които ясно да личи, че парите наистина са си нейни. Това ще ми е от голяма помощ.
— Тези документи отдавна са налице, приятелю мой — рече майстор-фалшификаторът. — Но ако все пак ми дадеш списък на точно онези документи, които са ти необходими, и датите, на които Патриша ги е подписала, със сигурност ще успея да ги изровя из архивите си.
На това му се вика майстор-фалшификатор! Ама баш-майстор! Все още бе неотлъчно до мен.
— Разбирам те, Роланд, и ще ти се обадя, ако ми потрябва нещо. Засега обаче най-разумно ми се струва да си трая и да се надявам да се размине.
— Пак мислим по един и същ начин — рече майстор-фалшификаторът. — Докато приключи разследването, стой далеч от Швейцария. Но недей забравя, че винаги ще съм до теб, приятелю мой, и ще направя всичко възможно да предпазя както теб, така и семейството ти.
В момента, в който окачвах слушалката, осъзнах, че съдбата ми е свързана с тази на Сорел. Но и че трябва да продължа с нормалния си живот. Да поема дълбоко въздух и да го задържа. Да се върна на работа и да започна отново да се любя с Графинята. Стига съм се изправял на зъби и нокти при всяко позвъняване на телефона или неочаквано почукване на външната врата.
Точно така и сторих. Хвърлих се право в лудия водовъртеж на живота. Скочих в сградата на „Стив Мадън Шуз“ и иззад кулисите продължих да съветвам брокерските си фирми. Правех всичко по силите си да съм верен съпруг на Графинята и добър баща на Чандлър, въпреки пристрастеността ми към дрогата. А тя продължаваше да нараства с всеки изминал месец.
Както винаги, много бързо си намирах оправдание — напомнях си, че съм млад и богат, с фантастично красива съпруга и идеална дъщеричка. Всеки би искал така да живее, нали? Нима имаше по-добър начин на живот от Живота на богатите и дисфункционалните?
Както и да е, и към средата на октомври не се усетиха някакви последици от задържането на Сорел, та изпуснах окончателна въздишка на облекчение. Явно бе избрал да не сътрудничи на правосъдието, а Вълка от Уолстрийт беше избягнал поредния куршум. Чандлър проходи и сега пристъпваше като някакъв малък Франкенщайн — с изпружени напред ръце, със схванати колене и вдървена походка. Да не говорим, че като на същинско гениално бебе, и устата й не млъкваше. Още преди първия си рожден ден правеше пълни изречения — страхотно постижение за едно бебе — и изобщо не се съмнявах, че й предстои някой ден да получи Нобелова награда, или поне медал „Филдс“ за постижения във висшата математика.