Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Междувременно пътищата на „Стив Мадън Шуз“ и „Стратън Оукмънт“ продължаваха да се раздалечават: „Стив Мадън“ растеше на скокове, а „Стратън Оукмънт“ продължаваше да е жертва на недообмислени търговски стратегии и подновен натиск от регулаторните агенции, които Дани направо си ги беше изпросил, най-вече заради упорития му отказ да спази едно от условията в споразумението със СЕК — а именно „Стратън“ да назначи избран от СЕК независим одитор, който да прегледа бизнес практиката на фирмата и да направи съответните препоръки. А една от тези препоръки беше фирмата да монтира система за запис на всички телефонни разговори на стратънци с клиентите им. След като Дани отказа да го изпълни, СЕК се обърна към федералния съд и си завоюва заповед, задължаваща фирмата да монтира въпросната система.
Дани в крайна сметка капитулира — никак не го блазнеше мисълта да отиде в пандиза за обида на съда, — но сега, при наличието на съдебно предписание срещу „Стратън“, всеки един от щатите имаше право да отнеме лиценза на фирмата и те, естествено, започнаха бавно да правят точно това. Трудно беше дори да си представи човек, че след всичко преживяно от „Стратън“, кончината на фирмата може да е обвързана с отказа й да монтира система за запис, която в крайна сметка така и не изпълни никаква роля. Защото стратънци за броени дни й намериха цаката — по телефоните на „Стратън“ говореха само законни приказки, а щом решаха да минат на тъмната страна, грабваха мобифоните. Надписът на стената обаче бе недвусмислен: На „Стратън“ й оставаха броени дни.
Собствениците на „Билтмор“ и „Монро Паркър“ изразиха желание да тръгнат по свой път, необвързан със „Стратън“. Това, естествено, бе изказано с най-голямо уважение и всяка една от тях предложи да ми плаща един милион долара лепта за всяка нова публична емисия. Това правеше около дванайсет милиона годишно, така че приех с най-голямо удоволствие. По силата на споразумението за неконкурентност щях да получавам по един милион месечно и от „Стратън“, плюс четири-пет милиона през някой и друг месец от инкасирането на големите пакети вътрешни акции (по Правило 144) на фирмите, чиито първични публични предлагания „Стратън“ организираше.
Но всичко това си беше чиста капка в морето в сравнение с печалбата, която очаквах от „Стив Мадън Шуз“, а фирмата в момента сякаш бе яхнала ракета към звездите. Напомняше ми за началните дни в „Стратън“… главозамайващите дни… славните дни… в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години, когато първата вълна стратънци награби телефоните, а лудостта, която впоследствие щеше да направлява живота ми, още не се беше проявила. И докато „Стратън“ олицетворяваше моето минало, бъдещето ми се олицетворяваше от „Стив Мадън“.
А в този миг седях срещу Стив, седнал в отбранителна поза на стола си, докато Слюнчо го целеше с потоци слюнка. От време на време Стив ми хвърляше поглед в смисъл „Слюнчо е непреклонен, когато става дума за поръчване на ботуши, особено след като сезонът на ботушите почти е отминал!“
Ръсчо също беше в кабинета и ни ръсеше приказки при всяка удала му се възможност. В момента обаче в центъра на сцената стоеше Слюнчо:
— Какво толкова му е трудното да се поръчат тия шибани ботуши? — плюеше Слюнчо. И понеже тазсутрешният спор бе изпълнен с думи, започващи с „б“ и „п“, производителността му бе над средната. Всеки път, когато Слюнчо кажеше „ботуш“ или „поръчка“, Обущаря видимо се свиваше. А онзи взе, че прехвърли вниманието си върху мен:
— Слушай, Джордан, тоя модел ботуши — о, Боже милостиви! — е толкова на мода, че няма начин да загубим. Повярвайте ми. Гарантирам ви, нито един чифт няма да бъде преоценен.
Поклатих глава в знак на несъгласие:
— Край на ботушите, Джон. Стига с тия шибани ботуши. И това няма никаква връзка с евентуалното им преоценяване. Но има пряка връзка с дисциплината, която трябва да въведем в бизнеса си. Движим се едновременно в осемнайсет различни посоки, вместо да се придържаме към своя бизнес план. Предстои ни да открием три нови магазина; откриваме и десетки фирмени щандове; готвим се да преустановим производството на обувки, които не носят нашата марка. А парите за всичко това са силно ограничени. Сега е моментът да сме гладни и зли; никакви огромни рискове в самия край на сезона, особено пък с някакви шибани леопардови ботуши.