Фурията на курсора

Или поне така Тави искаше да го възприемат канимите. Чичо му Бърнард го учеше колко е важно да посрещнеш хищника, който заплашва стадото, смело, лице в лице. Първото впечатление е най-важното.

Когато виковете утихнаха, Тави скочи от върха на каменните зъбци и Първото копие започна да реве старата песен Марша на легиона. В нея повече се пееше за лековерни прислужнички и халби ейл, отколкото за война и битки, но пък всеки легионер я знаеше, а и куплетите й сякаш нямаха край.

Първото копие подаваше куплетите, а в отговор звучеше тътнещия, ритмичен рев на останалите легионери.

Това беше част от плана на Тави — да ангажира хората с пеене, докато армията на канимите се изкачва на хълма. Канимите бяха в черни лакирани брони, необичайно богато украсени, на различни места — с оттенъци на различни цветове, вероятно вид символика, показваща някакви лични постижения.

Много хиляди каними, всеки от които беше голям, тънък, страшен — и ако всичко казано от Варг за продължителността на живота им беше вярно, то всеки от тях най-вероятно имаше много повече личен опит и знания дори от ветераните му легионери.

Мъжете продължиха да пеят, докато Тави преценяваше броя на враговете и в крайна сметка стигна до мрачни числа. Най-малко двадесет хиляди основни сили и поне два пъти повече рейдъри, сновящи свободно на групи от по около петдесет индивида в близост до фланговете на основната армия, като стада чакали, следващи прайд лъвове в очакване на възможност да се доберат до остатъците от жертвите на хищниците.

Канимите ги превъзхождаха в съотношение десет към едно и добре въоръжените им основни сили нямаше да позволят на конницата да извършва успешни атаки срещу отделни отряди рейдъри. Пеещите зад него мъже щяха да умрат. Самият Тави можеше да умре.

Страхът, дошъл с тези мисли, направи предложението на Ерен, че той е курсор и задължението му е да докладва на Първия лорд, отровно съблазнително. Можеше да скочи на коня и да препусне далеч от канимите и легиона в момента, в който го пожелае.

Но Тави също така даде обещание на капитан Сирил да служи на легиона така добре, както и на короната. Не можеше да се откаже от това обещание. Не можеше да изостави своите приятели, а Макс никога нямаше да изостави своите събратя легионери в опасност, дори самият Гай да му заповяда да го направи.

Тави отчаяно искаше да си тръгне. Но същото искаше и всеки, роден с мозък, достатъчен за ходене и говорене. Същото искаха и всички мъже на стената, както и стоящите зад него.

Но той ще остане. Независимо от резултата, той ще види всичко докрай.

С това решение страхът изчезна, заменен от усещане за ясна цел. Той не спря да се страхува — не, просто това чувство стана част от ситуацията, както до вчера. Той прие възможността да умре и така тя загуби част от властта си над него.