Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Нито едно от нараняванията не беше трудно за лечение; цялата работа беше в количеството. Канимът имаше толкова много наранявания, че тя беше шокирана как изобщо е жив без помощ толкова дълго време.
После тя почувства ръка на рамото си, която леко я разтърсва, и Исана се върна в тялото си. Огледа се, примигвайки, за да види Демос, който стоеше над нея.
— Лейди — каза той тихо. — Нямаме повече време.
— О — промърмори тя. — Да, разбира се.
Демос погледна Тави и как държи Варг. После каза:
— Трябва да го удържим. Ако имахме сега някакви вериги.
Тави гневно погледна Демос.
Демос кимна на Арарис, след което посочи басейна.
— Влезте всички заедно — той пристъпи до ръба на водата и извади въже от колана си. После прикрепи единия му край към халката от едната страна на басейна, а другия — към подобна халка от противоположната страна. — Всички се хванете за въжето.
Исана се обърна към Тави:
— В момента Варг е в безсъзнание. Наложи се да направя доста неща. Той ще се нуждае от помощ.
Тави кимна и погледна Арарис. Сингуларът прибра меча си и двамата се приближиха до Варг от различни страни, премятайки огромните ръце на канима през раменете си.
— Въжето — спокойно напомни Демос и Исана потръпна, когато хвана въжето с две ръце. Демос кимна одобрително и тихо каза:
— Няма да е за дълго.
Той затвори очи и махна с ръка. Трюмът на кораба под краката й внезапно се измести, странно се поколеба и след това просто изчезна, така че те се оказаха до брадичка в речна вода.
Както забеляза Исана, корабната обшивка се раздвижи и след това се затвори над тях, оставяйки въздушен мехур под сводеста вдлъбнатина в корпуса на кораба.
А след това те на практика нямаше какво друго да правят, освен да се държат за въжето, почти в пълен мрак. И да чакат.
— Тави — попита Исана тихо, — откога се научи?
За минута цареше мълчание. За чест на Тави, той не започна никакви увъртания, дори толкова незначителни като това да я пита за какво точно говори.
— Преди почти две години.
— Защо не ми каза?
— Отначало — каза той тихо, — защото реших, че има някои неща, за които ти не си ми казала. Това изглеждаше… справедливо от гледна точка на симетрията.
Исана почувства гняв, който се превърна в болка, но тя не можа да хвърли камък по него, защото има тайни. Освен това той отчасти беше прав. В известен смисъл тя заслужаваше такова лечение.
— А после? — тихо попита тя.
— Предполагам, че просто свикнах с това — отговори той. — Дори на Арарис не съм казал.
— Нямаше и нужда — невъзмутимо каза Арарис.
— Какво? — попита Тави. — Но до снощи аз никога…
— Не ме молиш да гася магическата лампа в стаята ти — прекъсна го Арарис. — Нито когато си сам, нито когато си с Кайтай — той се усмихна. — Наистина ли си мислел, че ще реша, че наистина можеш да ми устоиш, без да използваш призоваване на метал и аз няма да забележа нищо?
— О — тихо каза Тави.
Исана се намръщи.
— Арарис? Ти си знаел? И не ми каза нищо?
— Това не е моя тайна — тихо отговори той.
— Разбирам — каза Исана.
— Тихо — изсъска Тави.
Те замълчаха. Звуци от тежки ботуши, твърде тежки, за да са моряшки, се раздадоха над тях. Глухи приглушени гласове проникнаха през дъските. Чуха се викове, звуци на преместващи се предмети. След няколко минути звуците се отдалечиха.
Скоро след това дървеният корпус на кораба потрепна, после отново, и Исана радостно отбеляза деликатната, постоянна работа на водната магия в корпуса, предотвратяваща проникването на вода вътре, очевидно работа на призователите на Демос.
Панелите на корпуса се разделиха около тях и потънаха надолу, повдигайки ги, докато те отново не се озоваха в трюма. Демос стоеше наблизо.
— Всичко мина доста добре — каза той тихо. — Всички вие трябва да останете тук, докато не излезем в морето. Те могат да се върнат, тогава ще трябва пак да се намокрите.
— Сигурен ли си, че не са открили нищо? — попита Тави.
Демос кимна с глава.
— Това би било подозрително. Всъщност намериха два тайника с няколко унции афродин, касетка вино, която не беше отбелязана в декларацията, и ролка коприна от Калар, на която би трябвало да е наложено ембарго.