Смъртоносно бяло

През време на небрежното интервю, довело до днешния пробен ден, собственичката на магазина бе задала много малко въпроси, а вместо това бе говорила надълго и нашироко за мъжа си, който след трийсетгодишен брак я бе напуснал, за да иде да живее в Тайланд, за съседа, с когото се съдеха в спор за границата на имотите и за поредицата некадърни и неблагодарни служителки, минали през „Трикуетра“ и отишли на друга служба. Неприкритото й желание да извлече максимум работа срещу минимално заплащане, съчетано с изблиците й на самосъжаление, караха Робин да се чуди защо някой изобщо бе пожелавал да работи за нея.

– Точна си – отбеляза тя, когато наближи. – Това е добре. Къде е другата?

– Не знам – отвърна Робин.

– Само това ми липсваше – изхленчи собственичката с нотка на истерия. – Тъкмо в деня, когато имам среща с адвоката на Брайън!

Тя отключи вратата и пусна Робин в магазина, който беше с размерите на голям павилион, и щом вирна ръце да вдигне щорите, лъх на пот и пачули се смеси с мириса на прах и тамян в магазина. На дневна светлина интериорът изглеждаше някак банален и опърпан. По рафтовете край тъмнолилавите стени висяха колиета и обици от мътно сребро, много от тях във формата на пентаграм, символа на мира и листо от марихуана. Стъклени наргилета се редуваха с карти таро, черни свещи, шишенца с етерични масла и церемониални кинжали върху черни полици зад щанда.

– В момента през Камдън минават милиони допълнителни туристи – мърмореше собственичката – и ако оная не се появи... А, ето те – каза, когато вътре влезе намусената Флик. Беше облечена във фланелка в жълто и зелено на „Хизбула“ и джинси с оръфани краища и носеше през рамо голяма кожена пощальонска чанта.

– Метрото се забави – съобщи.

– Е, аз успях да дойда навреме, а също и Биби!

– Боби – поправи я Робин, като умишлено преувеличаваше йоркшърския си акцент.

Този път не искаше да се преструва на лондончанка. Най-добре беше да не се отваря дума за училища и места, които Флик можеше да познава.

– И тъй, искам да сте нащрек и във форма през цялото време – заяви собственичката и подчерта последните три думи, като пляскаше с длани. – Нали, Биби...

– Боби.

– Да де. Ела да видиш как се работи с касата.

Робин нямаше затруднения да схване как се работи с касата, защото вече бе имала опит с такава, когато работеше в съботите като тийнейджърка в магазин за дрехи в Харогейт. И добре, че не й бяха нужни подробни инструкции, защото десет минути след като отвориха, в магазина заприижда постоянна върволица от клиенти. За лека изненада на Робин, защото в магазина нямаше нищо, което тя би пожелала да си купи, много посетители на Камдън явно бяха на мнение, че обиколката им ще е незавършена без чифт тенекиени обици или свещ с изображение на пентаграм, или някоя от малките конопени торбички в панера до касата, чиято реклама гласеше, че съдържат магически талисман.