Смъртоносно бяло

Две минути по-късно Аамир се върна.

– Нататък е.

Поведе Страйк по коридора през безлична гола кухня и му посочи банята.

Страйк влезе, затвори и заключи вратата, после допря длан до мивката. Беше суха. Стените на банята бяха розови в тон с розовия фаянс. Релси за хващане покрай тоалетната и друга от пода до тавана край ваната бяха свидетелство, че в недалечно минало това е бил домът на болен човек или инвалид.

Какво ли бе искал Аамир да махне или скрие преди влизането на детектива? Страйк отвори шкафчето. Съдържаше само основни тоалетни принадлежности за млад мъж: самобръсначка, дезодорант и афтършейв.

Страйк затвори шкафчето, видя собственото си отражение, а зад гърба си вратата, където плътна тъмносиня хавлия бе провесена небрежно, окачена на отворите в ръкавите вместо на специалната за целта халка.

Като пусна водата в тоалетната, за да поддържа фикцията, че е твърде ангажиран, за да души наоколо, Страйк се приближи до хавлията и опипа празните джобове. Докато го правеше, тя се изхлузи от куките.

Страйк отстъпи крачка назад, за да огледа по-добре онова, което се показа отдолу. Някой бе издълбал груба четирикрака фигура във вратата на банята, при което бе надрал боята и дървото. Страйк пусна крана със студената вода, в случай че Аамир се ослушва, снима изчегъртаното във вратата с мобилния си телефон, спря крана и окачи хавлията както я беше заварил.

Аамир го чакаше в края на кухнята.

– Може ли да си прибера онези листове? – попита Страйк и без да чака отговор, се върна в дневната и взе страниците от Фейсбук.

– Какво те накара да напуснеш Външното министерство впрочем? – попита той небрежно.

– Аз... не ми харесваше там.

– И как стана така, че започна да работиш за семейство Уин?

– Бяхме се срещали – отговори Аамир. – Дела ми предложи работа. Приех я.

Случваше се, макар и рядко, Страйк да страда от скрупули за въпросите, които бе принуден да задава при интервю.

– Нямаше как да не забележа – каза той и размаха леко страниците, – че вече не фигурираш сред семейството, след като си напуснал Външното министерство. Няма те по груповите снимки, нито дори на седемдесетгодишния юбилей на майка ти. Сестра ти е спряла да те споменава за дълго време.

Аамир не казваше нищо.

– Сякаш са се отрекли от теб.

– Може да си тръгвате вече – продума Аамир, но Страйк не помръдна.

– Когато сестра ти е пуснала тази снимка на двама ви в пицарията – продължи Страйк и отново разгърна листовете, – реакциите са били...

– Искам да си вървите – повтори Аамир по-високо.

– „Защо си с този негодник?“ „Татко ти знае ли, че още се виждате?“ – прочете Страйк на глас съобщенията под снимката на Аамир и сестра му. – „Ако моят брат бе допуснал „ливат“...“