Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смъртоносно бяло
Смъртоносно бяло - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртоносно бяло

Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:

„Смъртоносно бяло“ е четвъртият роман от поредицата за разследванията на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си арсенал от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете в имението на въпросния министър. Разрешаването на тази загадка няма да им донесе пари и слава, но те са ѝ също толкова отдадени, тласкани от нравственото желание да дадат на младежа душевен покой. В същото време в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията. С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, „Смъртоносно бяло“ е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 260
Перейти на страницу:

Аамир се хвърли към него и насочи десния си юмрук към главата му, от който детективът се изплъзна. Но Аамир с вида му на старателен ученик беше изпълнен със сляпа ярост, която би могла да превърне в опасен противник почти всеки човек. Изтръгна близка лампа от контакта и я запрати с такава сила срещу Страйк, че ако той не се бе навел навреме, лампата щеше да фрасне не междинната стена в дневната, а лицето му.

– Стига! – ревна Страйк, когато Аамир пусна отломките от лампата и отново го връхлетя. Страйк отби хаотично размахващите се юмруци, усука протезата си около крака на Аамир и го повали на пода. Като ругаеше под нос, защото тази хватка не му се размина без болка на мястото на ампутацията, Страйк се надигна задъхан и заяви:

– Продължиш ли, ще те размажа с един удар.

Аамир се изтъркаля настрани от Страйк и се изправи. Очилата висяха от едното му ухо. С треперещи ръце той ги свали и разгледа счупената връзка. Очите му внезапно изглеждаха огромни.

– Аамир, не ме интересува личният ти живот – запъхтян изрече Страйк, – интересува ме кого прикриваш...

– Вън – прошепна Аамир.

– ...защото, ако полицията реши, че е било убийство, всичко, което се опитваш да скриеш, ще излезе наяве. Разследванията на убийство не зачитат ничии интимни тайни.

– Вън!

– Добре. Не казвай, че не съм те предупредил.

При външната врата Страйк се обърна за последен път с лице към Аамир, който го бе последвал в коридора, и трепна, когато детективът се закова на място.

– Кой издълба онова от вътрешната страна на вратата в банята, Аамир?

– Вън!

Страйк знаеше, че е безсмислено да настоява. Веднага щом прекрачи прага, вратата се затръшна зад него.

Няколко къщи по-нагоре по улицата Страйк се облегна на едно дърво да облекчи тежестта от протезата си и прати по телефона на Робин рисунката, която току-що бе снимал, придружена с текст:

Напомня ли ти нещо?

Той запали цигара и зачака отговора на Робин, доволен, че има оправдание да остане неподвижен, защото освен болката в крака изпитваше и пулсиране отстрани на главата. За да избегне лампата, я бе ударил в стената, а гърбът пък го щракаше от усилието да държи младия мъж прикован към пода.

Страйк погледна назад към тюркоазената врата. Ако трябваше да бъде честен, измъчваше го и още нещо: съвестта му. Влязъл бе в дома на Малик с намерението да го шокира или сплаши, за да научи истината за взаимоотношенията му с Чизъл и семейство Уин. И макар че един частен детектив не можеше да си позволи девиза на лекаря: „на първо място не причинявай вреда“, Страйк по принцип се стараеше да извлича истината, без да нанася ненужни щети на човека насреща. Да му прочете коментарите във Фейсбук, бе удар под кръста. С блестящ ум, нещастен и несъмнено обвързан със семейство Уин не по свободен избор, Аамир Малик бе прибегнал до насилие като реакция на един отчаян човек. Страйк нямаше нужда да вади листовете от джоба си, за да си припомни снимката на Малик, застанал гордо във Външното министерство, готов да се впусне в звездна кариера с първокласната си диплома и с ментора си сър Кристофър Бароуклъф-Барнс до рамото му.

Мобилният му телефон иззвъня.

– Къде откри тази рисунка, за бога? – попита Робин.

– От вътрешната страна на вратата на банята на Аамир, скрита зад хавлия.

– Шегуваш се.

– Не. На какво ти прилича?

– На белия кон в онзи хълм над Улстоун – каза Робин.

– Е, успокои ме – каза Страйк, като се отдели от дървото и отново закуцука по улицата. – Разтревожил се бях, че този образ вече ми се явява като халюцинация.

47

„Искам да се опитам да изиграя скромната си роля в житейските борби.“

Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“

Робин излезе от метростанцията „Камдън Таун“ в осем и половина в петък сутринта и се отправи към бижутерийния магазин, където трябваше да мине изпитателният й ден, като крадешком се оглеждаше във всяка попътна витрина.

В месеците след процеса на Шакълуелския изкормвач се бе усъвършенствала в гримьорски техники като да променя формата на веждите си или да нанася обилно ярко червило, което значително променяше вида й в съчетание с перуки и цветни контактни лещи, но никога не бе носила тъй силен грим като днес. Очите й, в които бе поставила тъмнокафяви контактни лещи, бяха плътно изрисувани с черен молив, устните й бяха в бледорозово, ноктите – в металическо сиво. Тъй като имаше само по една конвенционална дупка за обици на двете уши, наложи й се да купи евтини клипсове, за да симулира по-авантюристичен подход към пиърсинга. Късата черна рокля, която бе купила втора ръка в местен магазин „Оксфам“ на Детфърд, още имаше странен дъх, макар да я бе извъртяла в пералнята предишния ден, и тя я носеше с дебел черен чорапогащник и чифт черни ботуши на ниска подметка с връзки отпред въпреки топлата сутрин. Издокарана така се надяваше да уподобява останалите момичета в стил готика и емо, каквито често можеха да бъдат срещнати в Камдън, район на Лондон, който Робин рядко посещаваше и който асоциираше главно с Лорелай и нейния магазин за винтидж облекло.

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 260
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)