Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Докато Робин го четеше за втори път, пристигна отговор от Страйк.
Баркли: провери приемните часове за посетители в болницата, искам да видя Били. Робин: опитай се да претърсиш чантата на Флик.
Благодаря, написа му Робин. Никога не бих се досетила сама.
Тя стана, пусна водата в тоалетната и се върна в магазина, където банда облечени в черно поклоннички на готическия стил се бяха надвесили над стоката като ято гарги. Когато застана до Флик, Робин забеляза, че чантата й е поставена на рафт под щанда. Когато групата най-сетне си тръгна, сдобила се с етерични масла и черни свещи, Флик извади телефона си да го провери още веднъж, преди отново да потъне в мрачно мълчание.
Опитът на Робин в многото офиси, където бе работила по заместване, я бе научил, че малко неща свързват по-силно жените от това да открият, че не са сами в страданията им, причинени от мъже. Като извади своя собствен телефон, видя съобщение от Страйк.
Затова ти плащам тая тлъста заплата. Само мозък си.
Досмеша я против волята й и като потисна усмивка, Робин промърмори.
– Той ме има за някоя глупачка.
– За кого говориш?
– За така нареченото ми гадже – отвърна Робин и тикна телефона обратно в джоба си. – Уж е разделен със съпругата си. Познай къде е бил снощи. Моя приятелка го видяла да излиза от тях сутринта. – Тя издиша шумно и се облегна с лакти на щанда.
– Да, и моят приятел харесва стари жени – подхвърли Флик и зачопли ноктите си.
Робин не беше забравила, че Джими е бил женен за тринайсет години по-възрастна от него жена и се надяваше на още споделяне, но влезе друга група млади жени, бъбрещи на език, който Робин не разпозна, макар да й се стори източноевропейски. Те се струпаха около панера с нарочените талисмани.
– Dziękuję ci – каза Флик, когато една от тях й подаде пари, а момичетата се разсмяха и й направиха комплименти за произношението.
– Какво каза току-що? – попита Робин, когато те си тръгнаха. – Това руски ли беше?
– Полски. Научих малко от чистачката на родителите ми. – Флик продължи забързано, сякаш бе издала нещо. – Да, винаги съм се разбирала по-добре с чистачките, отколкото с майка ми и баща ми. Не може да се наричаш социалист и да имаш чистачка, нали? На никого не бива да се разрешава да живее в прекалено голяма за него къща, трябва да се наложи насилствена конфискация, преразпределение на земята и на жилищния фонд за хората, които се нуждаят от тях.
– Самата истина – потвърди ентусиазирано Робин и Флик се окуражи, че Боби Кънлиф, дъщеря на покоен бивш миньор и профсъюзен деятел от Йоркшър, й е простила за нейните родители професионалисти.
– Искаш ли чай? – предложи тя.
– Да, с удоволствие – отвърна Робин.
– Чувала ли си за Реална социалистическа партия? – попита Флик, като се върна с две чаши.
– Не – отвърна Робин.
– Не е обичайната политическа партия – увери я Флик. – Повече сме кампания, основана на общността, нещо в духа на участниците в Похода из Джароу от 1936 година, отразяваме същината на лейбъристкото движение, не като „новите лейбъристи“, дето не се различават от онези боклуци и империалисти торитата. Не искаме да играем все същата стара политическа игра, а да променим правилата в полза на обикновените трудещи се...
Прозвуча „Интернационалът“ във версията на Били Браг. Флик бръкна в чантата си и Робин осъзна, че това бе рингтонът й. Като видя кой я търси, Флик се напрегна.
– Ще се справиш ли сама за малко?
– Разбира се – отвърна Робин.
Флик влезе в задната стаичка. Преди вратата да се е затворила, Робин чу:
– Какво стана? Видя ли го?
Веднага щом вратата хлопна, Робин забърза към мястото, където бе стояла Флик, приклекна и пъхна ръка в кожената пощальонска чанта. Имаше чувството, че е бръкнала в кофа за смет. Пръстите й напипваха смачкани хартии, обвивки от бонбони, нещо лепкаво, което можеше да е дъвка, химикалки без предпазители, тубички с грим, метална кутия със снимката на Че Гевара на капака, пакет тютюн, наполовина изсипал се в останалото съдържание, тампони и някакво топче усукана тъкан, за което Робин се опасяваше, че са носени бикини. Да разгъне всяка хартия, да я прочете и да я смачка наново отнемаше време. Повечето приличаха на изоставени чернови за статии. После през вратата зад себе си чу Флик да изрича високо: