Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Страйк? По дяволите...
Робин замръзна и се заслуша.
– ...параноичен... остави това... кажи им, че той е...
– Извинете – надникна една жена над щанда. Робин подскочи. Едрата клиентка с прошарена коса и ръчнобоядисана фланелка посочи към рафта на стената. – Можи ли да видя това много интересно атаме?
– Кое? – попита объркана Робин.
– Атамето. Церемониалният кинжал – посочи жената.
Гласът на Флик се издигаше и снишаваше зад гърба на Робин.
– ...така беше, нали?... но аз помня... да ми се отплатиш... парите на Чизъл...
– Нямате ли нещо по-голямо – поинтересува се клиентката, като внимателно претегляше ножа върху дланта си.
– У теб беше, не у мен! – викна Флик иззад вратата.
– Ами... ето този ми се струва по-голям – отвърна Робин, като огледа лавицата.
Повдигна се на пръсти, за да достигне по-дългия нож, и в същия момент Флик изрече троснато:
– Майната ти, Джими.
– Ето, заповядайте – подаде Робин на жената осемнайсетсантиметровия кинжал.
С тракане на нападали колиета вратата зад Робин се отвори със засилка и я блъсна в гърба.
– Прощавай – промърмори Флик, взе чантата си и пъхна телефона вътре. Очите й бяха блеснали и дишаше тежко.
– Разбирате ли, харесва ми орнамента с тройната луна на по-малкия – каза възрастната жена и посочи декорацията върху дръжката на първия кинжал, несмутена от драматичната поява на Флик. – От друга страна, предпочитам по-дългото острие.
Флик се намираше в състояние помежду гняв и сълзи, за което Робин знаеше, че е най-податливо към недискретни излияния. Нетърпелива да се отърве от досадната клиентка, тя отсече с тежкия йоркшърски акцент на Боби:
– Е, това имаме само.
Жената се помота още малко, като сравняваше двата ножа и накрая си излезе, без да купи нито единия.
– Добре ли си? – не се забави Робин да попита Флик.
– Не – отвърна Флик. – Имам нужда от цигара.
Тя погледна часовника си.
– Ако онази се върне, кажи й, че съм отишла да обядвам, чу ли?
„По дяволите“, изруга наум Робин, когато Флик изскочи навън, като отнесе със себе си и чантата си, и подходящото си настроение.
В продължение на близо час Робин остана сама в магазина, като все повече огладняваше. Веднъж или два пъти Еди от сергията за грамофонни плочи хвърли разсеян поглед към Робин, но не прояви интерес към заниманията й. В кратък промеждутък между клиенти Робин отскочи до малката стаичка да провери няма ли нещо за хапване, което да не е забелязала първия път. Нямаше.
В един без десет Флик се върна в магазина заедно с мургав привлекателен мъж в синя впита тениска. Той отправи към Робин втренчен арогантен поглед на обигран женкар, с който пращаше послание, че макар и хубавичка, трябва да положи старание, та да предизвика интереса му. Бе стратегия, която Робин бе виждала да успява при други млади жени по офисите. На нея никога не й бе действала.
– Съжалявам, че се забавих – каза Флик на Робин. Лошото й настроение не се беше разсеяло напълно. – Срещнах Джими. Джими, запознай се с Робин.
– Здрасти – каза Джими и протегна ръка.
Робин я пое.
– Върви сега ти да хапнеш – подкани я Флик.
– О, да – каза Робин. – Благодаря.
Джими и Флик стояха и чакаха, докато Робин, под претекст че проверява в чантата си за пари, се наведе зад щанда, нагласи телефона си на запис и го постави внимателно в дъното на тъмния рафт.
– Е, ще се видим след малко – изрече бодро и пое към пазара.
48
„Какво ще кажеш ти за всичко това, Ребека?“